© Burgas24.bg

Като други слабости са посочени липсата на ясна концепция за необходимите промени в правосъдието и отсъствието на истинска правна политика и съответната политическа воля, най-вече от страна на мандатоносителя, за осъществяване на реформата в правосъдието. А по оценки на български експерти вътре в самата система на правосъдието също липсва всякаква воля за реформи, четем още в доклада.

С промените в българската конституция от 2007 година беше реформиран Висшият съдебен съвет, който за първи път стана постоянно действащ самоуправляващ се орган. Неговата задача е да гарантира независимостта на правосъдието. Със същата цел подобни контролни органи бяха създадени и в почти всички останали страни в преход от Централна и Източна Европа и в този смисъл България не е изключение.

Европейската комисия забелязва напредък в работата на Висшия съдебен съвет, който обаче напоследък е подложен на остра критика у дома. Много от членовете му са или в предпенсионна възраст или са я навършили, отдавна вече не са действащи съдии или прокурори и са обвинявани, че им липсва поглед върху актуалните проблеми в правосъдната система, се казва в доклада.

Друга критика към ВСС е свързана с податливостта на някои негови членове към корупция. За илюстрация на това авторката дава пример с Красимир Георгиев, известен още като "Красьо Черния", и уточнява, че ВСС е обект на множество влияния вкл. заради това, че отговаря за назначенията и дисциплинарните наказания на съдиите и прокурорите.

Много съдии и прокурори се стремят да завържат лични контакти с членовете на ВСС, за да могат да увеличат шансовете си за повишение или да избегнат евентуални наказания. Поради това, но и поради други причини, ВСС е трън в очите на много неправителствени организации, работещи в областта на правовата държава и реформата в правосъдието, които биха биха желали да видят един по-отговорен и по-ефективно работещ ВСС, четем по-нататък в доклада на фондация "Конрад Аденауер".

През първите месеци от управлението на ГЕРБ новата министърка на правосъдието Маргарита Попова се показа не само като реформистка, но и като компетентна на поста. Ползва се с добро име. Много положително се приемат усилията й да насърчава сътрудничеството между държавните и неправителствените институции, които работят в областта на реформата в правосъдието. От това се очаква да бъде даден тласък на буксуващата съдебна реформа, се казва още в доклада.

В момента българското правосъдно министерство разработва проект на стратегия за реформа на съдебната система. С тази стратегия са свързани и надеждите за дълготрайни промени. От успеха на стратегията ще проличи и това, доколко сериозно се отнася новата министърка към обещанието си да работи в тясно сътрудничество с неправителствения сектор.

Високи очаквания по отношение на съдебната реформа има в българското общество не само към министър Попова, но и към цялото правителство. Според някои оценки на експерти все още управляващите нямат ясното съзнание, че реформирането на правосъдната система е преди всичко политически въпрос. Затова и отговорността не може да бъде прехвърляна върху съда и прокуратурата, или пък върху неправителствения сектор.

Последните могат да дадат важни импулси за напредък на реформата, но не могат да заместят държавната политика в областта на реформите. Затова с огромен интерес се очаква новата стратегия на българското правосъдно министерство, завършва докладът на фондация "Конрад Аденауер" за свършеното досега в реформата на българската правосъдна система.

Дойче веле

Източник: Дойче Веле