"Става дума за смекчаването на съгласните пред "е" и "и", както и за преминаването на неударено "е" в "и". Анкетираните смятат, че това е най-типичното явление, характеризиращо българските източни говори. Там се казва "дитето" вместо "детето", обясни ръководителят на проучването доц. Красимира Алексова.
Според проучването ученици и студенти осъждат най-остро сънародниците си, които говорят на диалект. Доста чувствителни към правилния говор се оказали и домакините. Най-толерантни в това отношение пък са пенсионерите. Колкото по-образован е българинът, толкова по-критично е отношението му към устната реч, показват още резултатите от изследването.
"Трябва учениците, студентите, а и съвременните българи да се учат не само да говорят правилно, но и уместно", коментира езиковедът.
Друг вид често срещано правоговорно отклонение у нас е т.нар. екане. "На мястото на "я" се появява "е", например - "бел", "голем", "хлеб", "вървехме" и "живехме", обясни доц. Алексова. Отклонение от правоговора са и формите с твърда вместо с мека съгласна - "вървъ" вместо "вървя".
Според езиковедите в училище трябва да се набляга повече на устната реч, защото тя често е пренебрегната за сметка на писмената. Те дадоха и пример за неправилни правоговорни форми, когато вместо окончанието "-ох" се изговаря "-ах" - "четах", "отидахме", "донесахме".
Интересното е, че половината българи обаче смятат т.н. "мекане" за благозвучно, сочат още данни от изследването. При него вместо "пишем" се изговаря "пишеме".
Правоговорното явление "мекане" разделя общественото мнение на почти две еднакви части, защото повече от половината от анкетираните смятат, че то е напълно правилно, а другите 48,7% го определят за неправилно" , изясни доц. Алексова.
Тя добави, че голяма част от сънародниците ни смятат, че "мекането" е говор, типичен за българския запад - за шопите. Той обаче е разпространен в три четвърти от българската езикова територия. Езиковедите обясниха, че заради положителните обществени нагласи към "мекането", дори се обмисля то да стане дублетна форма. Това на практика ще причисли речевото явлението към правилния говор.
Изследването на отношението към моделите на речево общуване в съвременния български език е финансирано от фонд "Научни изследвания".
Източник: в. "Монитор"