© БГНЕС | Препълването на бежанските лагери в цялата страна накара властта спешно да започне да търси места за построяването на нови центрове за нелегални мигранти. Това вещае бунтове сред местното население. От МВР обаче са категорични, че нови лагери ще има. Засега от силовото ведомство мълчат къде точно ще са центровете, но признават, че са направили множество огледи на терени покрай границата с Турция. Тезата на МВР е, че при засилен мигрантски натиск не могат да оставят чужденците да се разхождат по улицата. Не е ясно дали ведомството ще се уплаши от евентуални протести, или ще построи центровете въпреки тях. С протести преди години бе спрян проектът за лагер край плевенското с. Телиш.Министерството на отбраната (МО) е предоставило на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) списък с ненужни военни поделения, научи в."Сега" от военното ведомство. Става въпрос за бивши казарми в района на Елхово, Ямбол, Симеоновград и Гоце Делчев. Първоначално от ДАБ са отговорили, че поделенията не стават, тъй като са в много лошо състояние, но през последните месеци това мнение явно се е променило. Причината е, че лагерите в цялата страна са препълнени. Поделенията на ДАБ са заети на 104%, а тези на дирекция "Миграция" - на 170%. Затова трябва спешно да се намери решение на въпроса къде ще бъдат настанявани идващите нови бежанци. Временно решение е разширяването на лагера в Харманли, където тече поръчка за доставка на 400 контейнера. Но при сегашното темпо на влизане на чужденците и тези места скоро ще бъдат заети. Само за август са поискали закрила 2776 лица от 18 държави. От ДАБ обаче са категорични, че те нищо не оглеждат, а има национален план, който се изпълнява при засилен миграционен натиск. Когато бъде избрано мястото за бежански център, ангажимент на агенцията било да осигури преводачите, хората, които провеждат интервюта с чужденците и т.н.
Един от вариантите е бившето поделение в елховското с. Бояново. На няколко пъти официално беше заявено, че в този район се оглеждат места за нов лагер. Причината е, че в близост има и поделение на дирекция "Миграция", където първоначално се настаняват влезлите от Турция мигранти. Огледи там вече са извършени, обясни пред "Сега" кметът Кръстьо Драганов. Самият той не е бил уведомен, но впоследствие научил, че имало представители на областната управа в Ямбол, военни и служители от МВР. "Хората приемат идеята отрицателно. Изчакваме да видим окончателното решение. Ще направим общо събрание, за да се вземе решение дали ще има протест", заяви той.
Работа по терена на бившето военно поделение още не е започнала, но местните научили, че ще се прокарват ток и вода. "Очаква се да се вземе решение, да видим дали лагерът ще е от затворен тип или на свободен режим. Това не е без значение. Дано да е затворен тип, защото иначе много лошо - възрастни хора, страхуват се", каза Драганов. Въпреки подозренията, че нов лагер може да има и в община Средец, местната власт не знае нищо подобно. "Такова нещо не е минавало през общинския съвет", заяви председателят му Динко Цъцаров.
Друг вариант е поделението в Симеоновград. То вече веднъж беше предложено от бившия военен министър Ангел Найденов и беше оглеждано от ДАБ и областната управа. До използването му обаче не се стигна. Тогава поделението беше в списък, който МО пак предостави на ДАБ. Останалите терени бяха за Кресна, с. Игралище (община Струмяни), Айтос, с. Русокастро, Карнобат, Звездец, Ардино, Момчилград, Нова Загора, с. Шивачево (община Твърдица), кв. "Устово" (община Смолян), Чирпан, с. Брод (община Димитровград), Любимец, с. Левка и с. Студена (община Свиленград), Болярово, Елхово и три села в община Елхово, с. Гуцал (община Самоков).
Засега мълчанието на властта къде ще бъдат новите лагери може да се обясни с опасенията, че обявяването им ще доведе до бунтове сред местното население. Още повече, че темата се използва предизборно, на няколко пъти станахме свидетели как политически сили настройват местните срещу бежанците. Дори се стигна до изгонване на сирийски семейства и деца от различни градове.
Политическите сили вече атакуваха плановете на правителството за интеграция на бежанците чрез заселването им в общини. Идеята е с няколко пилотни общини да бъдат сключени договори и те да поемат грижата за чужденците. Това е записано и в стратегията за интеграция на получилите международна закрила. Все още не е ясно кои са пилотните общини, които ще работят по европроект за трайна интеграция на бежанци у нас, каза изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова пред БНР преди два дни. Очаква се това да бъдат общини, които са заявили интерес и които имат по-тежки демографски характеристики.
Въпреки че стратегията беше приета от правителството преди няколко месеца, едва вчера от БСП решиха да се произнесат по нея. Правителството залага на етническа промяна на България с трайно заселване на бежанци в българските общини, коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова. Според нея твърдението, че по този начин ще се реши демографският проблем на България, е висш цинизъм, независимо от кого е произнесено. По думите й досега правителството на Бойко Борисов е било безсилно да се справи с проблема с бежанците, а сега вече изглежда опасно.
Над 302 000 мигранти са пристигнали в Европа през Средиземно море от началото на годината. Други 3500 души са загинали или изчезнали по пътя към Стария континент, съобщиха от Международната организация по миграция (МОМ). За същия период на миналата година на континента са дошли 508 348 души. Премиерът на Словакия Роберт Фицо, чиято страна е ротационен председател на ЕС, обяви, че идеята за мигрантските квоти е "политически мъртва". Според него квотите само разделят страните членки. Европейската комисия вече даде старт на програмата с бюджет 348 млн. евро за осигуряване на дневни средства за препитание на 1 млн. бежанци в Турция. Средствата ще се превеждат по дебитни карти. Програмата ще се изпълнява от Международната организация по прехраната на ООН. |