Според тях примерите за нетолерантност в българските учебници и помагала от начален курс били много. Така, ако в илюстрациите присъстват деца с увреждания, те са в конфликт с останалите, като образите им са изключително маргинализирани.

Ръководителят на проекта Венелин Стойчев даде за пример буквар на едно от издателствата ни, където на картинка пред здравите деца били поставени кексчета, а пред детето с увреждания кексчето липсвало.

За сравнение в чешкото букварче детето с инвалидна количка играе с останалите дечица, а в нашите буквари - жената с инвалидната количка е на пътеката и пречи на останалите да минат.

Констатациите от проекта са, че учебното съдържание за началния етап не обучава децата в толерантност към различните и уязвимите групи, не ги запознава с разнообразието от етноси, раси, религии, култури, с хората с физически и умствени затруднения.

Именно слабите места и недостатъците на училищното образование в началния курс позволявали и дори на практика поощрявали изключително негативните социални и морални феномени, каквито са ксенофобията и расизмът.

Стойчев обясни, че в родните буквари негърчетата са изобразени като маймуноподобни, хранят се с банани и мързелуват по дърветата.

Експертите изтъкнаха, че децата до 4 клас възприемат букварите като свещена книга, която е порталът към света.
Участниците в проекта преди около месец са отправили предложение към Министерство на образованието и науката (МОН) за предварителен скрининг на учебното съдържание съобразно политиката на ЕС срещу дискриминация. Това би помогнало негърчетата в нашите буквари да не ядат банани и различните деца да са част от останалите.

В учебниците момичетата никога не били активни, винаги били послушни или пък хленчели. В учебниците по математика почти изцяло картинките са с момчета. Това допринасяло и при избора на професия в бъдеще.

Предложението за предварителен скрининг е - след като се одобри даден учебник, да се види как изглежда той през очите на детето.

Освен това се отправя и апел към издателствата. Те можели да разгърнат своето въображение. Сега учебниците са извън прага на чувствителност. Чувствата напълно липсвали. Това също трябвало да се промени.

Когато видим, че някой проявява расизъм и ксенофобия, трябва да си спомним кога сме посели семенцата им, коментира екипът, работил по проекта.

Ани Маринова, която е изготвила анализа на учебното съдържание, обясни, че в нашите учебници за начален курс липсвали емоция и християнски ценности. Гражданското образование било много слабо представено. Отношенията в семейството също били представени проблематично.
Анализът е направен въз основа на учебници и учебни помагала от България за предучилищно образование и подготовка и за начален образователен етап I - IV клас, учебници и учебни помагала от Финландия, Норвегия, Чехия, Македония, които са актуални в съответната образователна система.

За целите на изследването екипът на проект "Да отгледаш ксенофоб - застъпническа кампания за толерантно образование" е дигитализирал 95 учебника и учебни помагала от България, Чехия, Македония, Финландия, Норвегия. Дигиталният архив съдържа общо 5503 учебни страници.