Собственикът на плавателния съд по документи е обикновен наемодател. Той не набира екипажа си, нито избира товара си. Независимо от вида на чартъра, а именно дали е тайм-чартър или беърбоут-чартър, операторът е този, който избира хората, с които ще работи, както и товара, организира доставката му, както и отношенията с товародател и товарополучател, обясни адв. Парчев.
Според него флагът на България няма да бъде опетнен от неприятния инцидент, тъй като страната ни има традиции в корабоплаването, а и подобни инциденти не са рядкост в световен мащаб.
Що се отнася до другия задържан кораб в Истанбул, случаят е съвършено различен и представлява обикновена административна мярка, касаеща неуредени финансови взаимоотношения за реализиран бункер. Всеки един кредитор би могъл да иска от съответната администрация на конкретно пристанище задържане на плавателен съд на свой длъжник. Обикновено подозиращи подобни намерения, корабособствениците са склонни да правят някои хитринки, като смяна на името на кораба си, но тъй като всеки плавателен съд има ИМО-номер, понякога и това не помага, коментира още юристът. Практиката познава всякакви случаи. По този повод той припомни и случай от неговата практика - налагането на запор като обезпечителна мярка от Варненския окръжен съд на кораба "Леонид Луговой", собственост на Украинското държавно параходство, за незаплатен ремонт, както и дипломатическата активност при уреждането на спора.