"Пътувахме със служебния микробус на около 500-600 м след рейса, пред нас имаше още 1-2 коли и една цистерна", припомня си Стефан. По едно време всички видели, че там, където е бил рейса лумнало огнено кълбо. Веднага спрели микробуса на безопасно разстояние, Стефан грабнал без много да му мисли единия пожарогасител и хукнал към горящия рейс.
"Аз бях най-отпред в микробуса", обяснява скромно постъпката си той. Стефан влязъл отзад през отнесения от удара покрив на рейса и започнал да потушава пламъците. "Някои от мъртвите бяха смачкани като пихтия, целия рейс се огласяше от плач, писъци и нечовешки стенания", припомня си ада Стефан. Той не помни колко време е гасил, но след като изпразва пяната без да се колебае хуква обратно и взима и втория пожарогасител. Когато пожарните и линейките дошли след 15-20 минути нямало дори тлеещи сажди под пода на автобуса.
"След това аз и моите колеги - Емил, Владо и Николай, влязохме вътре и започнаха да помагаме на ранените", продължава разказа си спасителят от Чирпан. На колко души са помогнали нямат представа. Още повече, че наистина имало и други хора, от други спрели автомобили. Не са видели македонеца Владо Ристевски, защото не го познават, но цистерната му наистина пътувала пред тях.
И досега Стефчо си спомня и никога няма за забрави ужаса по лицата на двама от оцелелите. "Първо помогнах на една жена, ниска с черна коса, която едвам дишаше, хванах леко за ръката и я изведох навън", припомня си той. След това се озовал до мъж, който отчаяно стискал малкия си син в ръце. Стефан разбрал, че се казва Стоян, връщал се от Канада с двете си деца. Намерил сина си, но дъщеря му останала вътре. Предложили му да вземат детето в микробуса да се успокои, а той отишъл с пожарникарите да търси 14-годишната си дъщеря.
Върнал се след 20-ина минути и Стефан го попитал извадили ли са я. "Да, рекъл бащата". "Всичко ще се оправи, ще видиш", опитал се да го успокои чирпанлията. "Извадиха я мъртва...", рекъл сякаш без глас Стоян и Стефан и приятелите се спуснали да го подкрепят. "Не бойте се момчета, няма да припадна", рекъл съкрушения баща и прегърнал оцелелия си син. "Тези две лица - на една обезумяла от ужас жена, и на един съсипан от скръб по загиналата си дъщеря баща Стефан никога няма да забрави
Той разговарял малко и с шофьора на рейса-убиец. Попитал го какво е станало. "Нещо подскочи и ме залюля като люлка", обяснил шофьорът. Той се щурал като обезумял и току притичвал до канавката, където лежал убитият му колега. Въпреки че било ясно, че е мъртъв, продължавал да го моли да стане...
Стефан е на 28 години, женен е, има дъщеричка Преслава на 4,5 г. Същата вечер жена му Мария и малката го чакали да се върне от работа. Обадил им се към 1,30 часа само да им каже, че има пожар на автомагистралата и ще закъснее. Съпругата му ужасена научила след 2-3 дни, че той всъщност е влизал в горящия рейс-ковчег, който е можел и да избухне.
" Не мисля, че съм извършил някакво геройство, пак ви казвам и моите колеги, и други хора, с добри сърца помагаха на ранените", казва Стефан. Но признава, че тези "добри хора" не са били чак толкова много. На мястото на катастрофата имало спрели 20-ини камиони и коли, но към горящия рейс се втурнали не повече 6-7 души. Останалите били просто сеирджии на драмата.
Стефан е завършил е професионално училище по автотранспорт в Казанлък. Работил известно време като сервитьор в родния Чирпан и по морето. Сега си изкарвал хляба като комбайнер-тракторист в гръцка фирма за производство и преработка на зеленчуци. "Много свястно и работливо момче, готов е в огъня да влезе за приятелите си и близките", както го е направил и за съвсем непознати, казват хората, работили със Стефчо.
Източник: в. "Стандарт"