Дългът на България за 2021 г. е в размер на 33,277 млрд. лв., или 25,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), което поставя страната ни сред най-малко задлъжнелите държави в Европейския съюз (ЕС). Това става ясно от предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).
По-интересното обаче е това, че тази сума значително надвишава заложеното в държавния бюджет за изминалата година. В обнародвания в Държавен вестник, брой 104 от декември 2020 г., Закон за държавния бюджет е записано, че максималният размер на държавния дълг към края на 2021 г. не може да надвишава 31,9 млрд. лв. В актуализацията на бюджета от края на лятото на миналата година сумата не е коригирана.
На първо четене най-логичният извод е, че управляващите не са спазили най-важния финансов закон (за което няма никакви санкции така или иначе, бел. авт.), пише Investor.bg. След по-детайлен анализ на таблици и методологии обаче става ясно, че статистическата информация за дейността на институционален сектор "Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС, т.е. на начислена основа. Записаното в Закона за държавния бюджет обаче е на касова основа, или поне така се предполага.
От МФ уточняват, че данните на НСИ се отнасят за дълга на сектор "Държавно управление“, като в неговия състав се включват задълженията на подсектор "Централно управление“, подсектор "Местно управление“ и подсектор "Социално осигурителни фондове“.
"Информацията се изготвя на база на методологията на ЕС и в изпълнение на Регламент на Съвета № 479/2009 за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит. Държавният дълг, за който в чл. 69 от ЗДБРБ за 2021 г. е определен максимален размер от 31,9 млрд. лв., представлява основна част от дълга на подсектор "Централно управление“, респ. на сектора и в него не попада дългът на местната власт. В допълнение, държавно гарантираният дълг не е включен в тези данни, тъй като не представлява задължение на правителството. Или различията между данните за дълга на сектор "Държавно управление“ и тези за държавния дълг се дължат както на различни методологии на отчитане, така и на различни по обхват дефиниции и съставни компоненти“, обясняват от Министерство на финансите.
Бившият финансов министър Петър Чобанов призова методологията за изготвянето на статистическите данни за изпълнението на бюджета, както и прогнозите да бъдат уеднаквени с тези на ЕС и да се използват вместо "да записваме числа в закона за бюджета, които не са релевантни и на практика не разкриват нужната информация, а само объркват анализирането на данните“.
От данните на НСИ става ясно още, че през 2021 г. институционален сектор "Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от 5,433 млрд. лв., или 4,1% от БВП. Дефицитът в подсектор "Централно управление“ е в размер на 6,389 млрд. лв., или 4,8% от БВП. Подсектор "Местно управление“ е реализирал излишък от 146 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 810 млн. лева.
В пролетната бюджетна прогноза, подготвена от екипа на министъра на финансите
Асен Василев, пък се предвижда държавният дълг да нарасне с 67% за четири години до 55,7 млрд. лв. По-конкретно през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на дълга на сектор “Държавно управление" да продължи да нараства до 44,6 млрд. лв. в края на 2023 г., 50,2 млрд. лв. в края на 2024 г. и 55,7 млрд. лв. в края на 2025 г., пише в документа. Съотношението на дълга към БВП се очаква да нарасне до 30,4%. Като причина за нарастването се посочва финансирането на бюджетни дефицити.