След влизането ни в еврозоната: Проблеми при обмяната на парите могат да се очакват в малките населени 

Бързото приемане на еврото представлява единствено възможният, разумен и ефективен изход от режима на Паричен съвет, въведен като временна, експериментална, санкционираща и дисциплинираща мярка под натиска на МВФ през 1997 г., който понастоящем се прилага от изключително тесен кръг от държави. Това се казва в резолюция, прието от Икономическия и социален съвет.

Експертите му напомнят, че прилаганият Паричен съвет в България е от най-рестриктивен тип, доколкото беше приет специфичен модел на най-високо обезпечение на паричната база, прилаган някога в историята на паричните системи.

Според съвета частични проблеми при обмяната на парите могат да се очакват в малките населени места без пощенски клонове. Затова експертите считат, че комуникацията с различните обществени групи във връзка с процеса на приемане на еврото трябва да бъде ежедневна, масирана, предлагана по всички информационни канали. Само по този начин могат да бъдат успокоени страховете на част от обществото и да се противостои на изключително шумната и ефективна кампания срещу приемане на еврото. Обръщаме специално внимание върху информационната работа с уязвимите обществени групи, които поради слаба грамотност или социално изключване могат да бъдат обект на измами, допълват от ИСС.

Според тях публично тиражираната версия, че инфлацията нараства съществено сред страните, присъединили се към Еврозоната през месеците, следващи пълноправното им членство, не отговаря на истината. Внимателното проследяване на инфлационните тенденции сред страните, присъединили се към еврозоната разкрива, че основният ефект върху динамиката на ценовите равнища има конкретният период от икономическия цикъл,  в който се намира съответната държава в момента на присъединяването си, а не смяната на националната ѝ валута с еврото.

ИСС счита, че участието на България в европейския паричен съюз ще ускори процеса на реална конвергенция. На практика сближаването на доходите и стандарта на живот на българските граждани с този на средния европеец е най-важната цел от участието на страната ни в рамките на ЕС. В тази връзка всички действия и мерки, които водят България в тази посока на развитие – каквато е присъединяването ни към еврозоната – трябва да бъдат активно подкрепени. Данните за динамиката на работните заплати след присъединяването на отделните държави към еврозоната показва, че е налице устойчив ръст на доходите на работещите.

Според съвета присъединяването към еврозоната ще донесе значителни положителни ефекти за бизнес средата и българската икономика в т.ч.:

- Ръст на търговския оборот в рамките на европейската общност, както и такъв към трети страни – данните от страни-членки, използващи еврото, показват нарастването в сектор "Търговия“ е с между 10 и 26 процентни пункта.

- Намаление на транзакционните разходи (включително превалутирането) – оценките за вече присъединили се страни разкриват, че това намаление се равнява на около 0,5% от БВП на съответна страна. В случая на България – при прогнозен БВП за 2025 г. от 210 млрд. лева – спестените разходи за бизнеса, гражданите и държавата ще възлизат на около 1 млрд. лева.

- Подобряване на кредитния рейтинг на България с минимум 1 стъпка (по данни от влезлите в еврозоната страни) – основна предпоставка за ръст на инвестициите в страната, което е ключовият елемент, от който българската икономика се нуждае през следващите години.

- Повишение на вътрешното търсене (което на практика е двигателят на растеж на БВП в страната ни през последните години) – създават се условия за по- бързото движение на стокооборота, което ще подобри финансовите резултати на предприятията и фирмите, и ще подпомогне доходите на работещите да вървят в позитивна посока и др.

Независимо от това, ИСС обръща внимание, че представената статистическа информация, солидна аргументация, аналитични оценки, конкретни препоръки и основни послания на тези документи все още остават извън вниманието на гражданското общество и следва да получат необходимата широка публичност в хода на информационната кампания за приемане на еврото.

Това обстоятелство контрастира с широката обществена неинформираност, регистрирана в многобройни представителни проучвания относно функционирането на Паричния съюз, интензивно насаждане на страхове сред отделни части на обществото спрямо своевременното приемане на еврото, забавена информационна кампания, кратък живот на предходните редовни правителства, изострена вътрешна и външнополитическа ситуация и изключително ниско доверие на обществото в държавните институции и правовия ред, които се пренасят върху нагласите за присъединяване към еврозоната.

Във връзка с това има висока обществена подкрепа за еврото и Паричния съюз в държави, присъединили се наскоро към еврозоната, с предходни действащи парични съвети или приложили широкообхватни спасителни програми в отговор на следваната преди това неразумна бюджетна политика и прекомерен държавен дълг. Така например, според последното проучване на Евробарометър от лятото на 2023 г., подкрепата за европейската валута в Хърватия надхвърля 68%, съответно в Естония - 84%, Литва - 80%, Гърция - 84%, в сравнение с 40% в България при над 46% общи негативни нагласи.