След последния училищен звънец: Сега накъде?

На финала на седмицата, в която тазгодишни зрелостници прекрачиха училищния праг, за последен път от "Фокус" проведохме кратка анкета, за да разберем след края на този ключов период от живота им - "Сега накъде?".

Попитахме: Какви са плановете им след завършване на гимназия?, Каква специалност и в кой университет са избрали да продължат образованието си и защо?

"Сега към университета и към живота, който ни очаква там", казват те с усмивка.

Сред младите се оказа тенденция да избират чуждестранни университети за тяхното бъдещо кариерно развитие, но не липсват и зрелостници, които искат на всяка цена да получат висшето си образование у нас.

"Лятото ще ходя по екскурзии, но след това към Белгия. Приет съм в Howest с дигитални изкуства", споделя зрелостник.

На въпроса: "Защо избра образование в чужбина, а не у нас?", той отговори:

"Смятам, че в чужбина образованието се приема световно на по-високо ниво и няма как да отречем, че е по-добре да взема такъв вид образование".

"Аз смятам, че има много добри училища и институции в България, те просто не са признати и световната реклама е това, което пречи на училищата ни в момента", обяснява какво не му достига на образованието у нас зрелостникът.

"Аз избрах Американския университет в Благоевград и много се вълнувам. Избрах го именно защото не трябва да се спрем на специалност още от самото начало, позволяват ни година, в която ние разглеждаме всяка една специалност и избираме своя път", споделя друга бъдеща студентка.

"Казвам се Петър Иванов и уча в Частна профилирана гимназия “Образователни технологии“ и с настъпването на последния звънец, аз се насочих към Швейцария, където ще продължа в сферата на бизнес и хоспиталити. Предполагам, че ще имам много трудности, но съм готов да постигна пълния си потенциал", развълнуван е за бъдещото си друг ученик.

"Много възможности ме очакват занапред", добавя негов съученик, който ще продължи образованието си на същото място.

"Аз кандидатствам в Нов Български университет. Там ще запиша специалност "Графичен дизайн и информатика". Избрах го, защото има много специалности и възможности и в това училище, в което уча в момента, изучавах графичен дизайн и мисля да продължа с него", споделя друга завършваща ученичка.

"Да вляза в Медицинския университет в София", това планира друга млада дама.

"Кандидатствам специалност медицина, надявам се да стане. Избрах България, а не чужбина, защото България е моята родина и аз искам да се развивам тук и искам да прославям държавата си, но затова трябва да се развия тук и Частна профилирана гимназия “Образователни технологии“, където уча, дава прекрасни възможности", категорична е тя.

Някой от избралите да продължат образованието си извън страната вече са сигурни, че ще се върнат в България след това. 

"Аз смело реших да се пусна в една нова култура, а именно - Испания. Приета съм там с графичен дизайн и дигитална медия. Искам да срещна нови хора, да развия езика си и да видя един нов свят. Известно време бях напълно убедена, че искам да остана в България, защото обичам държавата ни, но Испания ме привличаше също от доста време. Накрая събрах смелост да видя нещо различно и да изляза от комфортната си зона, но със сигурност бих искала след това да се реализирам в България", разказва друга млада дама.

Темата за избора на образование у нас или отвъд пределите на страната коментира и класен ръководител с богат опит. 

"За един учител е много важно неговите ученици сами да изберат пътя си, за да може да го следват. Когато правиш нещо с желание и страст, го докарваш до край. Опитът ми показва, че голяма част от децата, които отиват в чужбина, защото някой друг отива и могат и те да си го позволят - много бързо се върнаха. Ние сме тези, които им даваме крилата, а не които ги режем. Нека отидат, нека видят, нека се учат. Който може и иска, ще успее, който не може - ще се върне отново тук и може би ще потърси друго място".

На въпроса как са се променили баловете на зрелостниците, учителката по български език споделя: 

"Нищо не се е променило, младостта си е младост, красотата си е красота. Букетите ги има, благодарността е същата, сълзите в очите - и в на учители, и на ученици, присъстват. Сърцераздирателна е раздялата с всеки един випуск. Може би малко чалгата навлезе, но зависи и от средата, и от семействата, така че аз лично не мога да се оплача, че съм се сблъскала с чалгата в нейния истински вид и може би съм от благословените", усмихва се тя.