
ЗАРЕЖДАНЕ...
След 6 опаковки веронал, бутилка ракия и 9 предсмъртни писма, той си отива завинаги | ||||||
| ||||||
Ето цялата истина В нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. Пеньо Пенев е сам в стая 118 на хотел “Москва" в Димитровград. Депресията го смазва, нищо вече не го радва. В един момент жаждата за смърт надделява над желанието за живот. Съдбоносното решение е взето. Поетът изпива голямо количество веронал (сънотворно и успокоително лекарство, производно на барбитуровата киселина - б.а.). После сяда и написва предсмъртните писма. Имало още едно писмо до журналиста Асен Станоев. В него Пеньо Пенев пише за тъжните дни и нощи, за пропилените дни, за пиянството... Писмото е унищожено по невнимание. Докато смъртта пълзи по вените на Пеньо, той намира сили да стане и да отиде пред картината “В. В. Маяковский", репродукция от Ст. Викторов. Чупи стъклото и оцапва с кръвта си лика на Маяковски. Целува поета, когото смята за свой учител, и написва върху цветната репродукция: Сбогом! Идвам при тебе, мой бог. Аз. Според свидетелства на приятелката на Маяковски Юлия Брик той твърдо вярвал, че поетите трябва да умират млади, да не живеят повече от 30 години... Митко Иванов, главен редактор на в. “Димитровградска правда", най-добрият приятел на Пеньо Пенев, първи открива падналото му на пода тяло около 8 часа. На малката хотелска масичка грижливо са подредени предсмъртните писма и бележки. До дясната ръка на поета е паднал балежникът му. Още се долавя слаб пулс. Митко вика линейка и тя идва за десетина минути. Д-р Попова прави инжекция на поета. Събралите се хора качват носилката с тялото му в колата. Безценно свидетелство за последните часове и смъртта на Пеньо Пенев е оставил районният прокурор на Димитровград Младен Илков, вече покойник. Във в. “Антени" от 25 май 1994 г. той пише: “На нощната масичка се намираха 6 празни опаковки от лекарството веронал, бележник и молив, празна бутилка от ракия, пише "24 часа". |
тел.: 0886 49 49 24
novini@burgas24.bg