©

Синдикат "Образование" в очакване на приоритетите на новия служебен министър на образованието и неговия екип очертава акцентите, които не могат да бъдат пропуснати за излизане от летаргията на обещаваната, но незапочната реформа на средното, професионалното и висшето образование.

Синдикатът предлага на министъра кратък анализ на системата и приоритети, които министерството няма право да пропусне.

В системата на българското образованието през последните 10 години видяхме огромно, но неосъществено желание за реформи към "по-добро български образование". Тази политическа мечта на всички управляващи, роди: няколко стратегии и концепции за развитие на образованието; много неосъществени проекти за нов училищен закон и един лозунг на Даниел Вълчев и Пламен Орешарски - "Пари срещу реформа", който не се случи. Не се случи, не защото ги нямаше и парите и реформите, а защото образователната система не кореспондира с принципите на търговско предприятие, в което със сарказъм се опитваше да ни убеди Пламен Орешарски. "Образователните тези" на Станишев, Вълчев и Орешарски провокираха най-голямата учителска стачка и казаха на българското общество, че реформа трябва да има, но я няма.

По това време започнаха някои негативни тенденции, които сринаха и без това ниския рейтинг на българското образование. В обществената действителност от министерства и институции се доказваше илюзията, че всичко в системата е непрофесионално, некачествено, недобросъвестно и неефективно за обществото. Политизацията на образованието достигна критично високи нива и то беше превърнато в удобен виновник и мишена за отклоняване на гражданското недоволство.

Недофинасирането на образователната система е порочна традиция, която се запазва през последното десетилетие и тук се появява логичния въпрос, дали политиците правят това поради неправилно подредени приоритети или е стремеж за създаване на едно ново нискоинтелигентно и високо манипулируемо общество, далеч от гражданското образование и националните добродетели.

Приоритетите на министерството на д-р Румяна Коларова, като служебен министър са да организира новата учебната година и да създаде условия за приемственост между сваленото правителство и новото след изборите.


В ситуацията на изготвяне на бюджет 2015, МОН трябва да бъде безкрайно активно и настоятелно, за да отстои обещаните 4% от БВП и 500 милиона повече за образование. От тези пари ще зависят всички стари и нови образователни политики.

Служебното министерство на образованието трябва да довърши процедурата за регламентиране на само един вариант за учебник по всички учебни предмети. Това е първата стъпка към стопяване на дистанцията между учебник и ученик.

Служебния министър трябва да намали броя на учениците в паралелка и децата в група, като започне с отмяна на текста в наредбата с който директори на училища, борейки се за пари, структурират паралелки с по 30 и повече ученика, а за детските учебни заведения да се приеме задължителна горна граница на група, която да не надвишава 26 деца.

Новият министър на МОН трябва да предприеме действия за оптимизиране на делегираните бюджети в учебните звена. В училищата е наложително да се включи паралелката, като формообразуващ фактор и директорските и учителски заплати да се развържат от делегирания бюджет. В детските учебни заведения задължително да се въведат делегирани бюджети със закона за държавния бюджет, за да се спре източването на парите за образование от кметове и администрации.
МОН да следи преминаването на едносменната организация на учебно възпитателен процес и въвеждането на целодневната организация на учено възпитателния процес, което напоследък много грубо се нарушава.

МОН да обяви деполитизация на образователната система и да спре започнатите политически конкурси за директори, експерти в РИО и началници на регионални инспекторати.
Синдикат "Образование" очаква от МОН да активизира социалния диалог в образователната система и се вслушва в гласа на учители и родители и техните организации във всяка стъпка от своето управление.