Бившият министър на финансите Симеон Дянков даде специално интервю за читателите и зрителите на Plovdiv24.bg. Той коментира реакцията на българската държава в две насоки – мерките за защита на населението в здравословен план и в икономически аспект.
"За мен България правилно и много рано и решително сложи здравословни мерки, в смисъл – да си стоим вкъщи. В държавите, които първо имаха по-леки мерки, видяхме, че буквално в последната седмица, например Сингапур, Япония и Швеция напоследък, затвориха всичко. В България това стана от раз и е положително за справяне със здравословната криза“ – посочи Дянков.
Според него основната мярка за подпомагане на бизнеса в България – схемата 60/40, която цели да се запазят работните места, е добра. Подобни мерки са приложени в почти всички страни в света. "Обикновено тези мерки бяха по-благоприятни за фирмите и за хората. В Западна Европа – Германия, Франция, Испания и т.н. тази мярка е 80/20, 85/15, т.е. повече пари се дадоха на фирмите. В Съединените щати също стана нещо подобно, но в много по-големи размери заради икономиката. Реално на работниците се плаща на 100% за определен период от време – 3 месеца в момента. Като цяло, тази мярка е добра, винаги може да се подобри с времето“ – обясни финансистът.
Опирайки се на исторически данни от последните 100-150 г., Симеон Дянков посочи, че обикновено има втора, много по-силна вълна. "Смятам, че от здравна гледна точка скоро ще имаме положителни резултати. Икономическата тема обаче става много по-дълга и аз смятам, че поне още година-две ние ще се справяме с някои от проблемите, които изникват“ – коментира той.
Според него, проблемите са в две насоки: едната, която е в момента: фирмите реално не работят, защото потреблението го няма, освен на основни стоки. Голяма част от индустриите в света имат запаси за месец, два, максимум три.
"Дори с кредити, дори със спестявания, така е направен бизнесът да е ефективен, че над 2-3 месеца той не може да просъществува, без да има допълнителен финансов ресурс. Така че въпросът е на различните държави как може да се помогне“ – обясни Дянков.
Темата на второ ниво, след като се изчистят здравословните теми, е, че хората няма веднага да се хвърлят да купуват неща, които не са купили, просто защото ще има несигурност и в доходите, и в потреблението като цяло.
"Кога ще може световната икономика да се върне в обикновения си ритъм? Различните изчисления, които се правят в момента, все пак са първоначални, показват долу-горе година-две. След като вече сме се справили с първоначалния етап на пандемията, ние няма да сме в този ритъм на икономиката, който имахме преди. Това означава много по-големи и по-сериозни икономически мерки, които всяко правителство, в това число и българското, трябва да взема“ – каза Симеон Дянков.
На въпрос какви мерки трябва да вземе правителството след края на пандемията, за да върне отново икономиката ни там, където беше преди тази криза, той отговори:
"Основната тема е как да се спасят фирмите. Сега, и то е правилно, фокусът е върху работниците и работните места, защото всъщност оттам ще дойде потреблението и оттам идва сигурността за бъдещето. Така че много правилно и българското правителство, и всички правителства, които следя в света, първо се фокусираха върху запазването на работните места.
Но вече няколко седмици сме в положение да не можем да потребяваме. Както казах, фирмите за 2-3 месеца си изчерпват ресурса, а междувременно те трябва да плащат наеми, кредити... Дори в момента тези кредити, както в България, да са с отложени плащания, те все пак се натрупват. Така че на някакъв етап, без допълнителни мерки, ще се наложи фирмите да ги плащат или изцяло, или частично. Това е темата, по която правителствата точно сега трябва да започнат да работят. Като се изчистят здравословно нещата, фирмите ще се окажат, от една страна, с по-малко потребление. От друга страна, ще имат по-големи тежести – кредитни и т.н. Там трябва да се помогне.
Както казах, в момента се работи доста как това трябва да стане. Пак да се плаща през работници. Вече няколко държави в света, и в САЩ Конгресът предложи първата мярка в бъдеще след справянето с пандемията. Най-основните щрихи са следните: както данъчната система се използва за фирмите да плащат данъци, така условно казано на обратна скорост да се върне и през данъчната да се плаща на фирмите не само да запазват работниците, но и под някаква форма те да могат да си плащат част от другите тежести, като наеми, като пари, които дават за суровини и т.н. за определен период от време след здравната криза. Това за мен е темата, в която бързо трябва да влезем и ние и да видим какво правят другите, защото всяка държава се учи не само от съседите си, а от държавите, които са напред в пандемията“.
Може да изчисли колко струва помощта на държавата по време на тази криза на база на държавите, които са малко по-напред от нас - колко харчат и колко са обещали да харчат, обясни Дянков. "Тези суми са астрономически, така звучат дори за бивши финансови министри. Например, парите, които са минали през парламентите в една част от западноевропейските държави – Франция, Германия, Испания, а САЩ вече прие четвърта група мерки, като суми са много по-големи отколкото сме виждали в последните много-много години. Ако се вземе средноаритметично за тези държави, които споменах, се получава около 10-12% от годишния брутен вътрешен продукт.
В България нашият БВП е условно казано 60-65 млрд. евро /130 млрд. лв./ за миналата година. 10-12% от него – става около 10-15 милиарда лева. Като пакет. Част от тези пари вече се харчат, бих казал – успешно. Няма нищо подобно, което сме виждали в предишната криза. Тепърва ще има голям дебат, убеден съм, и в България, каква е най-добрата, най-ефективната форма за тези суми. И пак ще се учим от другите държави, които вървят малко преди нас“, каза той.
"Винаги, като има голяма криза, се поставя въпросът дали Европейският съюз е под някаква опасност. Аз не смятам, че това е така. Това беше криза, която изненада всички, не мисля, че имаше държава, която в самото начало беше подготвена. ЕС – това са много държави, които едновременно трябва да работят. Доскоро справянето с кризата беше на ниво държава, не на ниво ЕС. Сега вече и ЕК започва да помага.
Може да се каже, че някои държави бяха по-малко подготвени от други, така че ще има поуки. По-радващото е, че в тези държави, в които имаше много тежка обстановка и пострадаха, светлината в тунела се вижда. Виждаме, че който се опита да излезе по-рано от карантините, засега не успява и пак се връща към по-тежки мерки. Все още не е минала тази вълна и трябва да се учим от другите и да не прибързваме в България. Но едновременно с това да мислим вече и за следващия етап, следващата фаза – икономическите мерки. Това е нещо огромно, предстои да се работи. Чак тогава, когато сме овладели и здравословно, и икономически положението, след година-две, можем да кажем какви са поуките като цяло за обществото“ – коментира Дянков.
На въпрос подходящ ли е моментът за въвеждане на еврото в България и как това ще се отрази на икономиката ни, бившият финансов министър отговори, че винаги е бил привърженик на приемането на еврото.
"Това ще помогне особено в такива периоди на криза, защото България получава достъп до значителен финансов ресурс от Европейската централна банка. В момента ние нямаме такъв достъп. Ситуацията е такава, че в момента всички лидери в Европа гледат, и правилно, в здравето и здравословното състояние на европейците. Колкото по-бързо България може да влезе в еврото, толкова по-добре ще е за всички нас.
Дянков коментира и цената на петрола. Според него, решението на Саудитска Арабия и Русия да намалят добива с около 15%, заради падналото с 40 на сто потребление, означава, че в следващите седмици цената няма да падне, даже може малко ще се качи.
Симеон Дянков е български финансист, заместник министър-председател и министър на финансите в правителството на Бойко Борисов, мандат 2009–2013 г.
Роден е на 13 юли 1970 г. в София. Завършил е езиковата гимназия в Ловеч. Учи Международни икономически отношения в София, Виена и Берлин. През 1991 г. заминава за САЩ, където в университета Питсбърг защитава докторантура по международни търговски и финансови отношения. Доктор по икономика от Мичиганския университет.
От 1995 г. работи за Световната банка, където е главен икономист по финанси и частно дело. Участва в различни програми на банката по приватизация, корпоративно управление, регионални реформи в Северна Африка, Източна Азия и други райони на света. Водещ автор на годишния обзор на Световната банка – World Development Report 2002.
От пролетта на 2009 г. ръководи групата на Световната банка за антикризисни политики. Директор е на научен център в Харвард.
Дянков е сред първите 5% икономисти в света по брой публикации и цитирания и фигурира към февруари 2015 на 297-то място в класацията на RePEc. През май 2012 г. е избран за председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), като за първи път от създаването на банката през 1991 за председател е избран представител на бивша социалистическа страна, а през юни 2012 е поканен за член на Консултативния съвет в областта на науката и знанието на Световната банка.
Женен, има двама синове. Със семейството си живее във Вашингтон, САЩ.