Що е то "опция" на финансовите пазари и как работи

Опциите са финансов инструмент, който позволява на притежателя да се възползва от възможността да купи или да продаде даден актив. Това са инструменти с вграден левъридж. Това каза финансистът от "Аларик Секюритис" Иван Такев в предаването "Човекът на фокус" на "Фокус". 

На практика опциите представляват договор между купувач и продавач, поясни той. "В следствие на този договор купувачът заплаща определена стойност – цената на опция, наречена още премия, срещу което той получава правото да купи или продаде даден актив на цена, определена днес, в бъдещ момент.“ 

Опциите биват два вида – даващи право да се купи и даващи право да се продаде. "Ако купувачът, този, който притежава опцията, реши да се възползва и да купи, съответно да продаде инструмента, то насрещната страна е длъжна да изпълни задължението си“, обясни Иван Такев.   

Опциите имат няколко конкретни характеристики. Първият вид е типът на опцията – дали е за покупка или продажба. "На второ място, това е цената на изпълнение, т.е. цената, по която би се извършвала покупката, съответно продажбата, която се определя днес. Съответно датата, на която това може да бъде изпълнено, или крайния период, до който може да се стигне до изпълнение по опцията“, посочи финансистът. 

Той отбеляза, че пазарът на опции в Европа е по-неразвит в сравнение със САЩ. "Тук съществуват няколко големи опции, една от които е собственост на Intercontinental Exchange в САЩ. Едни от най-търгуваните опции – тези върху индекса S&P 500, са европейски стил и не могат да бъдат упражнени преди крайната дата на самата опция. Американските опции са по-търгувани. При американските опции може да се пристъпи към изпълнение във всеки един момент от живота на опцията, докато при европейските това е на последната дата“, обясни Иван Такев.  

Стандартните опции са доста предвидими, при тях няма много допълнителни условия.  

Опциите дават възможност за хеджиране. Хеджирането е отварянето на позиция, чието предназначение е да ограничи риска, съответно загубите, свързани с притежаването на някакъв актив. Етимологията на термина е от английската дума hedge – плет, ограда, т.е. ограничаване в някаква степен на възможните неблагоприятни последствия от промяна на цената в бъдеще, обясни експертът. "Могат да бъдат хеджирани позиции в акции, в борсово търгувани фондове, в портфейли чрез отварянето на допълнителни експозиции към индекси, валутни курсове, както и промишлени стоки. Финансовият сектор е толкова напреднал за тези години, че на практика предлага неограничени възможности относно хеджиране на дадена позиция, чиято цена е изправена пред неизвестност“, поясни Иван Такев. 

От тази гледна точка опциите са подходящи както за спекуланти, които искат да се възползват от движението на цените на дадения актив нагоре или надолу, така и от институционални и корпоративни клиенти. "Опциите обаче са подходящи само за инвеститори, които знаят какво правят. Ако тепърва прохождат, по-скоро трябва да избягват опции и фючърси, защото това са достатъчно сложни инструменти и са необходими специализирани знания. Поради вградения левъридж загубите могат да нараснат много бързо. Дори малка промяна в цената на базовия актив може да доведе до много голяма промяна в цената на опциите“, допълни Иван Такев.