Ще оцелее ли коронавирусът при топло време?

Тъй като огнищата на новия коронавирус, който за пръв път се появи в Китай, продължават да се разпространяват в повече от 100 страни - особено в тези, в които в момента е зима - един от най-големите въпроси без отговор е как вирусът ще се повлияе при по-топло време.

Подобно на грипа, новата болест е респираторна инфекция, принадлежаща към семейство вируси, които обикновено оцеляват по-дълго в по-студена среда. Повечето хора изпитват само леки или умерени симптоми, като треска и кашлица, но по-възрастните хора и хората със съществуващи здравословни проблеми могат да имат по-тежки заболявания, включително пневмония.

Вирусът е достигнал до всеки континент, с изключение на Антарктида, но все още не е причинил големи огнища в Южното полукълбо. Някои ключови въпроси за това как ще реагира вирусът, след като температурата се повиши:

Ще оцелее ли коронавирусът при топло време?

Никой не знае. Новият коронавирус бе идентифициран едва в края на декември и повечето учени твърдят, че просто няма данни, които да предполагат, че случаите на COVID-19 ще започнат да намаляват при по-топло време.

"Трябва да приемем, че коронавирусът ще продължи да има капацитет за разпространение и е погрешно да се надяваме, че просто ще изчезне през лятото като грип“, заяви д-р Майкъл Райън, шеф на Световната здравна организация.

Д-р Дейл Фишър, старши консултант по инфекциозни заболявания в Националния университет в Сингапур, също е неубеден, че горещото време значително ще забави разпространението му:

"Може би след като свикнем да живеем с него няколко години и по-голямата част от света вече е била болна от него, може би тогава коронавирусът ще се превърне в по-подобен грип“, каза той. "Тъй като нямаме естествен имунитет към това, всички сме много по-уязвими, независимо от времето навън.“

Но д-р Мохамад Саджади, доцент по медицина в Университета на Мериленд, смята, че времето може да играе роля. Той и колегите му откриха поразително температурно сходство между региони с трайни огнища на COVID-19: между 5 и 11 градуса по Целзий (41 и 52 градуса по Фаренхайт):

"Ако сме прави за сезонността, това може да помогне при наблюдението и други мерки за обществено здраве“, каза Саджади.

Какво е общото между подобните вируси?

Новият вирус е генетично свързан със SARS и MERS. Тежкият остър респираторен синдром за първи път избухна в Китай в края на 2002 г. и в крайна сметка заболелите бяха около 8000 души по целия свят, преди да бъде обявен за сериозен през юли 2003 г.

Но идването на лятото не беше спряло SARS. Извънредните мерки, включващи спиране на пътуването от епицентрове в Азия и Канада и масово унищожаване на палмови цивети, които разпространяват болестта върху хората, бяха до голяма степен ползотворни за ограничаване на болестта.

Въпреки че предаването на синдрома в Близкия Изток (MERS) никога не е било прекъсвано изцяло, разпространението му към хора от камили е предимно спорадично, което предизвиква ограничени огнища, откакто е идентифициран през 2012 г.

"Не мисля, че можем да кажем нещо за сезонността и коронавируса въз основа на това, което сме виждали със SARS и MERS“, каза Майкъл Остерхолм, директор на Центъра за изследвания и политика на инфекциозните болести в Университета в Минесота. "Бил съм на Арабския полуостров, когато MERS се разпространяваше в 110-градусова жега (43 градуса по Целзий)“, каза той.

Защо вирусът все още не се е разпространил като епидемия в Южното полукълбо?

Може да е твърде рано, на предишни пандемии понякога са били необходими месеци, за да достигнат до всяка страна в света.

Прякото му наблюдение също може да е проблем. Симптомите на COVID-19 са подобни на тези за много други заболявания, включително грип, морбили и малария, така че откриването на случаи на новия вирус там е предизвикателство.

Бенджамин Каулинг, ръководител на отдела по епидемиология и биостатистика в Училището по обществено здраве на университета в Хонконг, заяви, че подозира по-широки огнища в държави, които вече имат потвърдени случаи, като Тайланд и Виетнам.

"Повечето от обичайно горещите страни, според нас, не са тествани толкова агресивно, колкото по-студените“, каза той. Каулинг допълни също, че начинът, по който хората се държат в зимни условия вероятно има ефект.

"Хората са по-склонни да прекарват времето си на закрито в по-студено време, отколкото през лятото," казва той. "Повече време в затворено пространство означава, че хората са по-склонни да бъдат в същите помещения заедно и по този начин да се заразят."

Саджади, професорът, който откри температурните сходства, призна, че епидемиите са повлияни от множество фактори, но предположи, че страните с по-хладно време могат да бъдат по-лошо засегнати от коронавируса, отбелязвайки, че дори южните части на страни с големи огнища, като Италия и Иран, не са били чак толкова засегнати.

Но Коулинг допълва, че по-високите температури е малко вероятно напълно да спрат продължаващото разпространение на вируса. "Не мисля, че можем да разчитаме, че той ще спре през лятото. Може да се забави, но разпространението ме няма да бъде спряно “, каза той. "С тази скорост бихме очаквали всяка държава в света да има случаи за около девет месеца – в момента сме се концентрирали върху това. "

Превод и редакция: Plovdiv24.bg