© Burgas24.bg

Идеята да почерпи ток от дълбините на Черно море е дългогодишна мечта на проф. Венко Бешков, която успя да се сбъдне преди десетина дни. Още в първия ден от четиридневната експедиция на "Академик" учените получили електричество, след като навлезли на 50 мили, или над 90 км навътре в морето.

"След като достигнахме 1000 м дълбочина, взехме вода оттам и планът проработи. За наша изненада се оказа, че експериментът ни се получава дори по-добре на практика, отколкото в лабораторни условия", разказва проф. Бешков.

Той е създал една пилотна инсталация, която е прототип на промишлената и в нея се извършва химичната магия. В Института по инженерна химия преди това експериментирали, като се опитвали да създадат ток от обикновена чешмяна вода, в която разтварят купена от магазина морска сол и сероводород. Тя обаче не дала тези резултати, които се получили на финала от истинската морска вода. "Безспорно, още сме далеч от това полученият ток да бъде вкаран в употреба. Енергията може да задвижи и акумулатора на автомобила ви, но може да захранва и батерията на часовника ви. Все още сме на етапа с батерията шегува се професорът. Важното обаче е, че екипът вече има идея как да продължи и какво да направи, за да може проектът да стане привлекателен и за прилагане в промишлени мащаби. Това е и следващата стъпка - учените да не се занимават повече с чисто научни изследвания, а да предложат директно технология, която да се използва за промишлени цели. Те подготвят проект, с който да кандидатстват по европейската програма "Хоризонт 2020", за да си осигурят финансиране за следващата част от изследванията. Досегашният струва 300 000 лв.

"Първата ни работа е да намерим катализатори, за да ускорим процеса. Защото сега заедно с добива на електроенергия в клетката текат паралелни процеси, които не допринасят за крайния резултат и не ни дават нужната енергия", казва ученият. Те вече имат идея какви метални съединения да използват, за да стигнат до максимален добив на ток, но в момента те си остават "патентна тайна". Другата задача е да се увеличи площта на електродите и да се намали съпротивлението вътре в клетката, където се извършват химичните процеси. "Поставили сме си за цел това да стане до края на годината", разказва проф. Бешков.

Мотото на цялото изследване е "Да направим от боклука на Европа енергия", тъй като сероводородът в Черно море всъщност е резултат от това, че реките, които се вливат в него, влачат огромно количество органични отпадъци от бита на хората. Именно това кара планктона в морето да цъфти, а той консумира кислород, за да живее. Под 150 м в морето на практика кислород няма, затова бактериите, обитаващи дълбините, ползват сулфатните йони в морската вода, за да дишат с тях. Последицата е натрупването на сероводород, който е в огромни количества. В момента в Черно море има 4,6 млрд. тона от газа

Ако той бъде използван за направа на електричество, това може да реши енергийните проблеми на страната ни за 200 г. напред. По време на експеримента е станало ясно, че КПД на залежите от този газ може да бъде използвано на 90%. Всяка година сероводородът в морето ни се увеличава със 78 млн. тона, които са еквивалент на 43 млрд. куб. метра природен газ. Според учените преработката само на това непрестанно нарастващо количество може да спаси от изчезване обитателите на морските дълбини, както и флората.

Един от практическите въпроси, които трябва да бъдат решени, ако се стигне до промишлено прилагане на изобретението, е как да се добива токът - като се транспортира до брега морска вода, вземана от големи дълбочини, или като се създаде специална платформа, на която токът да се получава директно сред морските вълни и после преминава по далекопровод. Най-вероятно вторият вариант ще се окаже по-удачен, тъй като транспортирането ще оскъпи допълнително процеса.

Проф. Бешков се занимава с такива изследвания още от 1998 г., когато наш икономист му дал идеята и заедно започнали да работят върху нея. Първоначално ученият се опитал да превърне директно сероводорода във водород и сулфатни йони. "Но се оказа, че разходът на енергия е много голям и не си струва", спомня си той. Тогава му дошла идеята да използва сероводорода като гориво и да го превърне в енергия, както става в батериите.

Доскоро проектът звучеше като утопия, но да не забравяме, че именно в утопиите се намират онези зрънца, които в крайна сметка променят света радикално. Може това да се окаже една от тях.