"След войната в Украйна геополитиката навлезе още по-силно в политиката по разширяване на ЕС. Може ли Съюзът да бъде възприеман от Молдова, Украйна, Грузия и Западните Балкани като партньор, на който да се разчита, ако две от държавите членки са изпълнили всички условия за Шенген и 12 години по-късно все още не са част от това пространство? Ветото на Австрия помага на националистическите антиевропейски партии в двете страни и прави проевропейската кампания почти невъзможна. Решението на управляващите от Австрийската народна партия да се конкурират с крайните националисти на техен терен въвлича евроскептичната реторика и темата за мигрантите в предизборните послания. Това е опасна игра и австрийското правителство трябва да си дава сметка за риска от увеличаване на популисткото представителство в ЕП от България и Румъния. Проучванията показват покачване на подкрепата за "Алианс за обединение на румънците“ на 19% и 14-15% за "Възраждане“ у нас, сравнено със 7.36% за ВМРО през 2019 г. Тези развития поставят въпроса за ефективността на решенията на ЕС. Ако Съюзът още не е завършил вътрешната си интеграция, как ще поеме новите геополитически, икономически, социални и демографски предизвикателства? Да не говорим за въпросите за сигурността в новата реалност. Това доказва спешната нужда ЕС да приоритизира своите вътрешни интеграционни процеси, за да бъде пълноценен играч и партньор на световната сцена.“
Тези политически аспекти в предстоящата кампания за евроизборите очерта
Сергей Станишев като специален гост от България на четвъртата кръгла маса на изданието Economist в Букурещ. Тя е посветена на новите икономически перспективи и устойчивия растеж в региона. Сред панелистите на събитието са министрите на икономиката, иновациите, околната среда и транспорта на Румъния, народни представители и евродепутати, представители на бизнеса, академичните среди и журналисти.
24 млрд. евро загуби за Румъния и 7 млрд. евро за България за годините извън Шенген – удар по икономиките, туризма и самочувствието на гражданите на двете страни"Пристигнах със самолет, Шенген по въздух ще облекчи доста румънски, български и европейски туристи. Летището в Букурещ отчете над 15 млн. пътници през 2022 г., а пристанището в Констанца – 15% увеличение на товарите. Но разказът ми щеше да е различен, ако бях дошъл с кола. Всички знаем за опашките по границите по Великденските празници и през лятото на път за българското Черноморие. Над 2 млн. туристи от България пътуват до Гърция с кола. Над 95% от нашата търговия е по суша, а загубите от неприемането ни в Шенген възлизат на 600 млн. евро или на 7 млрд. евро за дванадесетте години, в които изпълняваме критериите за членство. Кумулативно загубите на България и Румъния за този период са над 31 млрд. евро. Извън директните загуби има и съпътстващи такива – българските граждани плащат с 15-18% по-скъпи стоки от европейците заради инфлацията.“, посочи Станишев и добави, че "тази ситуация е не само огромна политическа несправедливост и дискредитиране на европейските ценности, но и директен удар по благосъстоянието на икономиките и нациите ни.“
Следващите стъпки – политически и икономически последствия за тези, които нарушават европейските правила"Досега бяхме фокусирани върху дипломатическото решаване на въпроса и дължим признание на ЕК, на мнозинството в ЕП, на много страни членки и на европейските политически партии за тяхната подкрепа. Ще продължим с дипломатическите усилия, но може би е време заедно да помислим и за алтернативни стратегии – координирани политически и икономически действия. Сега е моментът да излезем от позата на молители и да застанем в позицията на тези, които имат право. Отстоявайки проевропейските си ценности трябва ясно да заявим, че след 17 години пълноправно членство в ЕС, ние не сме втора ръка европейски граждани. И тези, които продължават да не зачитат правилата, ще търпят последиците от действията си. Можем да демонстрираме това само заедно, в пакет, както досега достойно извървяхме пътя си към Европа.“