СЗО: Българинът вади от джоба си близо 40 % от разходите за здравеопазване
Нов доклад на СЗО/Европа разкрива, че през 2018 г. 1 от 5 домакинства е направило плащания от джоба си, които надвишават капацитета им да плащат за здравеопазване с поне 40%. Катастрофалните разходи за здравеопазване може да означават, че едно домакинство вече не може да си позволи да посреща други основни нужди, като храна, жилище и електричество.
Плащанията, които хората дават от джоба си за лекарства в извънболничната сфера, са основният двигател на катастрофалните разходи за здравеопазване в България. Този вид разходи засягат най-много по-бедните домакинства, възрастните хора и хората, живеещи в селските райони и се увеличават с течение на времето, отбелязва новият доклад "Могат ли хората да си позволят да плащат за здравеопазване? Нови доказателства за финансовата защита в България.
Въпреки че страната е постигнала напредък в някои области, плащанията от джоба представляват 39% от разходите за здравеопазване през 2019 г., далеч над средното за Европейския съюз (ЕС) от 21%, се казва в доклада.
"Силната зависимост на България от плащания от джоба за здравеопазване е предизвикателство за универсалното здравно покритие – идеята, че всеки трябва да може да използва качествени здравни услуги, без да изпитва финансови затруднения“, каза Тамаш Еветовиц, ръководител на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи. "Докладът препоръчва съсредоточаване върху начините да се гарантира, че Националната здравноосигурителна каса покрива цялото население и че прави изключения за хора, които не могат да си позволят да плащат доплащания за лекарства и други здравни услуги.“
"България предприе конкретни стъпки за подобряване на достъпа до здравеопазване и намаляване на финансовите затруднения за хората, ползващи здравни услуги, но остават значителни пропуски в здравното покритие, особено за домакинствата с ниски доходи“, каза Антония Димова, декан на Факултета по обществено здраве в Медицински университет-Варна и водещ автор на доклада.
"Този нов анализ предоставя подробен преглед на текущата ситуация и набелязва набор от възможности за укрепване на финансовата защита в нашата здравна система“, каза Антон Тонев, председател на парламентарната здравна комисия в България.
Пропуски в покритието
Реформите, въведени през последните 10 години, разшириха обхвата на здравните помощи, предоставяни от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и имаха за цел да повишат нивото на финансиране от държавния бюджет за НЗОК. Въпреки тези положителни развития, докладът обръща внимание на продължаващите пропуски в здравното покритие.
Близо 15% от населението не е осигурено и има достъп само до няколко публично финансирани здравни услуги. Само тези, които плащат здравноосигурителни вноски, имат достъп до ползите от осигуряването чрез НЗОК. Правителството плаща вноски само за хора, които живеят в крайна бедност; в резултат на това много хора с ниски доходи са длъжни да плащат вноски, но не могат да си го позволят.
Доплащанията са особено тежки за рецептите в амбулаторната практика, няма изключения от доплащането за много лекарства и няма общ таван на доплащанията. Това е особено вредно, защото хората трябва да плащат част от цената на лечението в България чрез процентно доплащане, а цените на лекарствата са високи в сравнение с други страни от ЕС.
Да направим достъпа до здравеопазване възможен за всички
За подобряване на достъпа до здравеопазване и финансова защита политиките трябва да се съсредоточат върху намирането на начини НЗОК да обхване цялото население. Докладът на СЗО подчертава, че санкционирането на хора, които не могат да си позволят да плащат здравноосигурителни вноски, чрез ограничаване на достъпа им до здравни грижи подкопава напредъка към универсално здравно покритие.
Препоръките в доклада за справяне с това включват:
- гарантиране, че НЗОК покрива лицата, живеещи под прага на бедността, които към момента нямат право на социално подпомагане;
- освобождаване на по-бедните домакинства и хора с хронични заболявания от доплащане и замяна на процентното доплащане за лекарства в амбулаторната практика с, например, малка такса за рецепта; и
- намаляване на цените на лекарствата и увеличаване на бюджета за здравеопазване, тъй като публичните разходи за здравеопазване в България все още са ниски в сравнение с повечето страни от ЕС – 4% от БВП през 2019 г. при средно за ЕС 6%.
СЗО подкрепя страните да преминат към универсално здравно покритие
Финансовата защита е централна за универсалното здравно покритие, което е в основата на Европейската работна програма, стратегическата рамка на СЗО/Европа. Чрез Офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи, СЗО/Европа наблюдава финансовата защита – ефективен достъп до здравеопазване – в над 40 държави. Финансовата защита е показател за Целите за устойчиво развитие и част от Европейския стълб на социалните права. Офисът на СЗО в Барселона също така предоставя персонализирана техническа помощ на страните за намаляване на незадоволените нужди и финансови затруднения чрез идентифициране и отстраняване на пропуски в покритието.