Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, припомня земетресение в района на Велинград отпреди 45 години

Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт припомня за читателите на Агенция "Фокус" заметресението във Велинград преди 45 години.  

"Трети ноември 1977 година, ранна утрин, земята в София слабо се разтърси. Слабо? Не беше така в Северозападни Родопи. Там силно разтърсване извади велинградчани от съня им. Стряскащо беше земетръсното въздействие и за жителите на близките Дорково, Костандово, Ракитово, за ж.п. гарите Костандово, Долене и Цепина и други селища в околността. С идване на зората стопаните откриваха, че къщите им не са, както преди – на коя мазилката опадала или стълбището повредено, а на други през някой от зидовете прозира небе; повечето домове бяха с повредени комини. А идваше зима с необитаеми 375 къщи в района и 280, обявени като опасни за обитаване, с изискващи ремонт 14 производствени предприятия и 157 обществени сгради.

В 4 часа и 23 минути беше се случило земетресение с магнитуд 5.3 само на няколко километра от Велинград. Активираното огнище беше едва на 10-15 км под земната повърхност, плитко според терминологията на сеизмолозите. Този тип земетресения създават повреди в район с неголеми размери. За тях, обаче е характерно изобилие от последващи трусове. Това обстоятелство извика необходимост от регистриране на сеизмични събития “на място". И макар да не можехме да предвидим докога земята ще се тресе, ние – експерти от Българска академия на науките (БАН) инсталирахме апаратура на две места около източника – във Велинград и в Дорково. За продължителното, при това безплатно, обслужване на сеизмографите, което осигури регистрации в епицентъра, Геофизичният институт на БАН дължи признателност на велинградчаните инж Васил Бучков и техника Васил Теофилов. За пет месеца там бяха регистрирани над 500 труса, много от които усетени. Всеки по-силен афтершок увеличаваше първоначално нанесените щети.

В първите седмици локалните записи служеха за ежедневно информиране на правителствената комисия за бедствия, на отдела по Сеизмология в Геофизичен институт и на Велинградския щаб на Гражданска отбрана. Щабът във Велинград използваше заключенията на експертите от сеизмологичната регистрация и от теренните наблюдения при вземане на решения.

В дните на земетресенията “сърцето и главата" на реда във Велинград бяха в Градския съвет. Стегнати, в униформи, упорито и всеотдайно работеха кметът Георги Шуманов, секретарят Георги Колев, майор Чернев, Филип Устабашиев, Райна Караангова, Иван Лазаров, Лиляна Цветанова, Георги Аврамов, Васил Палигоров и още редица други. Денонощия наред те нямаха личен живот. Двадесет и четири часа в денонощието градският щаб на Гражданска отбрана се грижеше за съгражданите си. Ежедневно Щабът оповестяваше за своята дейност, за предприети възстановителни мерки и изучаваше обстановката до детайли. Вечер ръководителите спираха при запалените огньове, разговаряха с угрижените земляци, разпръскваха слухове, повдигаха духа.

Земетресенията, станали през последните месеци на 1977 в района на Велинград, промениха и дебита на минералните извори. Подробни проучвания на поведението на извор каптиран в стопанството на Двореца на профсъюзите бяха направени от инж-геолога Петър Петров.

Такава беше обстановката в епицентъра през ноември 1977 г.

Днес, 45 години по-късно, си припомняме, че районът е предразположен към земетръсни въздействия, причинени от локални раздвижвания 1903-1905, 1928, 1962, 1977, 2004 година или от по-далечни източници – Вранча в Румъния (1940, 1977, 1986, 1990), Мраморноморски регион в

Турция (1912, 1953, 1999), както и от земетресения в страната… Свидетелство за това, че сеизмотектонските процеси в района на Чепинската долина не са затихнали, е серията слаби трусове, осъществени в района на Велинград през втората половина на месец ноември 2021г."