Розовата долина се премести в Добруджа

Докато в Подбалканските полета масово стопани оставят розите да умрат в градините, защото няма кой да изкупува, Розовата долина се премести в Добруджа.

В момента там се намира един от най-големите масиви в България с Роза Дамасцена от 300 дка в село Славеево. За това съобщи Pro news Dobrich. Собствениците берат цвят за втора година и го дестилират в собствената си розоварна, поради което нямат никакъв проблем с изкупната цена.

В същото време в Подбалканските полета малки стопани се заканват да изкоренят градините си които са препитание на семействата им стотици години, или просто оставят гюла необран, защото няма къде да го продадат.

За района на Стрелча съм чувал, че навремето масово са раздавали по няколко декара на семейства да отглеждат рози, за да имат препитание, разказа Никола Илчев, който има масиви с лайка, рози и лавандула. В моментаq заради ниските изкупните цени r високите цени на трудаq на производителите им излиза по-евтино да зарежат градините си, обясни той.

Според Илчев, за да има сметка производителят, изкупните цени трябва да са минимум 2 лв. за кг, или 2,50 лв. Причината е, че берачите искат 1,60 лв. за предаден килограм цвят, а на много места се появиха лозунги по време на Празника на розата с плакати за 2 лв. за килограм набран цвят. При това положение производителите трябва да работят за берачите и розоварните.

От друга страна, поради огромни количества непродадено масло поне 10 % от дестилериите са затворили врат и не изкупуват цвят за преработка. Останалите изкупуват едва 50% от обемите от предходните кампании. Ситуацията се усложнява и от факта, че най-големият преработвател в Подбалкана, който има 1000 дка рози и лавандула, също не дестилира този сезон. Причината е в липса на оборотни средства, каза Методи Стефанов, търговски директор и консултант в областта на етерично-маслените култури с 23 години опит.

Той обясни, че в предишните кампании са изкупували цвят на 20% от притежателите на розови градини в района. Така излизането на един от най-големите играчи е допринесло за срива на изкупните цени, които са паднали на 1,30 лв. до 1,60 лв. за кг в момента.

Причините да се стигне до тази ситуация са няколко, според Стефанов. От една страна е кризата с пандемията и залежалите количества масло. От друга е натискът на цените отвън от страни, които произвеждат с много по-ниска себестойност от България, в която стандартът се качи. Стефанов каза, че в Турция заради се плаща 90 ст. за кг розов цвят. Маслото югоизточната ни съседка продава за 3200-3400 евро кг, защото себестойността е по-ниска, докато при нас миналата година е било 5500 евро за кг., но имаше години, в които е стигало и 7 хил.евро за кг. Розови градини вече има и в Молдова, и в Азербайджан, които са с много по-ниска себестойност на продукта, в сравнение с българския, допълни Стефанов.

Друга основна причина за кризата с розите е липса на национална стратегия

както и това, че секторът не е приоритетен за България, според Методи Стефанов. От една страна, в Закона за розата няма текстове, които да предвиждат подпомагане във форсмажорни ситуации като сегашната и помощите се правят на парче и в последния момент. От друга, няма и Консултативен съвет към МЗХГ, който всяка година да излиза с равносметка какво се е случило и съответно да прави план за следващ период.

Секторът може да бъде печеливш, ако държавата намери начин да подпомогне брането на рози, защото това е основната тежест. По този начин ще бъдат облекчени производителите и ще запазят семейните си доходи, вместо да унищожават градините си.

От 150 до 2000 лв. варират цените, за да ти сварят гюлов цвят на флорална вода, обясни Никола Илчев, който има градина с рози в района на Стрелча. Той отглежда лайка, рози и лавандула, от които прави основно флорални води и масла, но ги дава за преработка в дестилерии, защото няма собствена.

Илчев допълни, че става все по-трудно да се намери преработвател, който да свари гюла, защото в момента много розоварни не приемат цвят. Не мислех да го правя, но след това, което се случва тази година, ще се наложи да дам 30 хил. лв. и да си купя мобилна розоварна, обясни Илчев.

Според него на този етап не вижда начин малките земеделци да се обединят и да инвестират в обща розоварна, въпреки че няма кой да купи розите им. Повечето предпочитат да берат и да предават, защото за тях после е трудно да продават вода или масло, обясни Илчев. Това изисква много време и енергия. Пазарът на етерични масла и флорални води не е толкова лесен, допълни той.