© Bulfoto | | Интервю със зам.-правосъдния министър Пламен Георгиев.
Пламен Георгиев е роден на 17 февруари 1976 г. в София. Завършил е право в СУ. Три години е бил следовател, преди да стане прокурор през септември 2005 г. Минал е през всички нива на държавното обвинение. Бе зам.-шеф на специализираната прокуратура, когато го назначиха за зам.-министър на правосъдието.- Г-н Георгиев, какви нарушения са допуснати в бургаския арест, където в нощта срещу събота Ролф Гремел, задържан за убийството на сънародника си Хенри Щенберг, се обеси на кабел за телевизия?
- При проверката на място изгледах записите от камерите и видях, че постовият е допуснал нарушение. По принцип надзирателите са длъжни на всеки 15-20 минути да минават покрай килиите на арестантите и да ги питат как са. Естествено, нощем, когато видят, че спят, не им задават този въпрос.
В конкретния случай надзирателят е минал покрай килията на немския гражданин, попитал го е как е и е получил положителен отговор - "добре, добре", на немски. След което е продължил към следващата килия, където е имало задържана жена. Седнал е на радиатора в коридора и е разговарял с нея около 15-16 минути.
- Свалял ли я е?
- Не, просто е разговарял с нея. Не знам нито възрастта й, нито за какво е била задържана. Надзирателят е извършил нарушение - седнал е, въпреки че няма право да сяда по време на пост. След това се е върнал до килията, в която е бил Ролф Гремел, и отново го е попитал дали всичко е наред. След като не получил никакъв отговор, а и не го е виждал, веднага е подал сигнал на колегите си. По правило надзирателят няма право сам да влиза в килия и затова дошли колегите му.
В този момент е действал адекватно и правилно, но не и преди това. Формално е спазил изискването да минава покрай килиите на всеки 15-20 минути. Но, ако не се бе застоял пред съседната килия толкова време, а непрекъснато се движеше по коридора, може би щеше по-рано да установи, че има проблем, и да го предотврати. Това е негов пропуск.
- Казахте, че надзирателят не е виждал Ролф Гремел. Защо?
- Килията е широка около 1,5-2 метра и дълга около 3 метра. Вляво до вратата има ниска масичка, а вдясно - легло на два етажа, а дъното - тоалетна чиния. Когато арестант използва тоалетната, пуска одеяло от втория етаж на леглото, закрива се, което е нормално. Немският гражданин е бил закачил одеялото и първия път, когато надзирателят го е попитал как е, той е отговорил. Втория път не е получил отговор и се е притеснил.
- Как е възможно от стената в арест да стърчи кабел?
- Кабелът е за телевизор, какъвто арестантите могат да ползват. Виси, когато в килията има телевизор. Когато няма, е навит и поставен зад метална решетка в стената точно над рамката на вратата на килията. Дълъг е метър и половина, за да стигне до телевизор, който се поставя на ниската масичка.
Това е и пропускът, допуснат от шефа на ареста. Той е бил шеф и преди три години, когато арестът е бил ремонтиран. При положение, че сваляме коланите и връзките на обувките на арестантите, за да предотвратим самоубийства, е недопустимо от стената в килията да стърчи 1,5 м кабел. В ареста на бул. "Г. М. Димитров" в София също има кабелна телевизия, но има розетка и кабелът е вкопан в стената, за да няма опасност.
Комитетът против изтезанията остро ни критикува за лошите условия в местата за лишаване от свобода и за липсата на всякакви забавления за затворници и арестанти. Нормално е да се съобразим с препоръките на комитета да им осигурим телевизия и радио, но това не бива да влиза в противоречие със сигурността.
- Ролф Гремел е измъкнал кабела, срязал го е, отишъл е до другия край на килията и се е обесил?
- Да, вързал го е за горната част на леглото и е сгънал краката си.
- Имало ли е признаци, че би посегнал на живота си?
- Надзирателите казаха, че бил изключително спокоен, уравновесен, усмихвал се. Лично аз бих се притеснил, ако арестант е толкова спокоен предвид случилото се ден по-рано - убийството на приятеля му. Може би е трябвало да му обърнат повече внимание, след като е бил толкова спокоен.
- Възможно ли е да бил пиян?
- Няма как. Бил е в кондиция, ако не беше, нямаше как да остави предсмъртно писмо до приятелката си, немската гражданка Соня Мейснер. Писмото е от личен характер, не знам съдържанието, обяснява, че ще се случи нещо. По-рано същия ден тя е отишла да го види, занесла му е банани и тоалетни принадлежности.
- Освен надзирателя и шефа на ареста наказание се иска и за командира на отделението. Защо?
- Не е упражнявал контрол, въпреки че е длъжен. На записите се вижда какво са направили надзирателите при предаване на смяната - единият предава поста на другия, той го поема, но преди това обикаля всички килии, за да се увери, че всичко е наред. Разписали са се в тетрадката. Те са спазили процедурата, но всичко е направено в отсъствието на командира, който по правило трябва да присъства. Срещу тримата има образувани дисциплинарни дела, след приключването им правосъдният министър ще реши какво дисциплинарно наказание да им наложи. Най-тежкото е уволнение.
- Министър Ковачева нареди актуализиране на списъците с вещи, които затворници и арестанти могат да използват. Опасни вещи разрешени ли са?
- Да, бръснарското ножче за еднократно употреба например. Много лесно то може да се счупи, острието да се извади и с него да се прережат вени. Нормално е затворниците и арестантите да се бръснат. Не всички могат да ползват електрически самобръсначки, които също са разрешени, но са скъпи. Обмисляме варианта тези вещи да се държат заключени в шкафчета в коридора - сутринта арестантът или затворникът взема самобръсначката, бръсне се и след това я връща в шкафчето под надзора на надзирателя.
- А керамичните мивки и тоалетни, които също могат да се използват като оръжие?
- Няма как да са метални, когато един комплект струва около 2000 лв. При сегашните финансови условия не можем да ги подменим.
- Във всички арести и затвори ли условията са мизерни?
- Не, арестът в Пловдив е кажи-речи като хотел - ремонтиран е, стените са боядисани, прозорците са с алуминиева дограма. Условията са добри и във врачанския затвор - последния ремонтиран затвор. Но има места, където условията са много лоши, като Пазарджик и Бургас например. Пренаселването в бургаския затвор е почти три пъти, но успяхме да се преборим за средства по Норвежкия финансов механизъм за изграждането на ново затворническо общежитие до бургаското с. Дебелт за 250 души. Не става въпрос за нова сграда, а за преустройството и ремонтирането на бивше военно поделение. До няколко седмици ще обявим обществените процедури за строителните дейности. Това ще е първият затвор, строен от много години насам. При тази финансова криза няма как да говорим за големите проекти, които изискват много пари, но не е малко, че се преборихме за тези средства.
Източник: в. "24 часа" |