Лифт на Антарктика построи българинът Марчо Паунов. Чепеларецът сътвори чудото само за 5 дни на Ледения континент. Той взе участие в юбилейната 30-а експедиция на полярниците ни със специална мисия, пише
"България Днес".
Въжената линия има за цел да пренася материали до висока скала за изграждането на нов лабораторен блок. Задачата изисква специални умения и прецизност. Търсейки решение как да качат материалите за строежа на такава височина, от Националния център за полярни изследвания попадат на Мирчо.
"Честно казано, в началото леко се притесних. Нямаше как да отида и да огледам обекта. Не знаех и какво точно ще ме посрещне там, но в крайна сметка приех предизвикателството", разказва за началото на приключението чепеларецът.
Паунов се занимава професионално с товарни и туристически въжени линии. През 2020 година стана известен с нестандартните си идеи за туризъм, след като пусна комбиниран въздушен тролей с дължина около 600 метра над реката край Чепеларе.
Като доказан специалист 34-годишният българин успява да проектира олекотена линия, която в същото време има голяма здравина. 80% от работата е свършена предварително в България. Марчо работи денонощно по скици и чертежи, изпратени му от експертите на Ледения континент. Разглежда снимки и разговаря с хора, които са били там, за да може да придобие колкото се може по-добра представа за мястото.
"Направих чертежи и ги изпратих предварително на момчетата, които бяха тогава там. Те отляха фундамент в долната станция, където трябваше да инсталирам металната конструкция и да закотвя въжето. Имахме предварителна подготовка, за да може, когато отида на място, да започне възможно най-бързо работата", допълва специалистът.
Така на 19 ноември Паунов стяга багажа и се отправя към Ледения континент, на 17 хил. км от дома си. Сменя няколко самолета, поставен е под карантина и какво ли още не.
В крайна сметка акостира благополучно на остров Кинг Джордж в Антарктика. Със себе си българинът носи 11 тона багаж. Цимент, арматура, въжена линия, инструменти - все неща, без които изграждането на товарен лифт би било невъзможно. Успяват да разтоварят багажа след поредното премеждие на остров Ливингстън, където е българската база. Марчо и екипът товарят багажа на военния чилийски кораб и отплават към заветната цел. Поради липса на пристанища плавателния съд акостира в залива и полярниците се извозват с гумени лодки до брега.
"Корабът, който първоначално ни закара до нашата база, не можа да ни разтовари заради лошото време. Имаше силни вълни и лед по брега. Наложи се да се върнем обратно на остров Кинг Джордж", разказва специалистът.
Така прекарват още 17 дни в уругвайската база, чакайки подходящи метеорологични условия и друг кораб, който да ги превози. Вторият тур е успешен и Паунов успява да стъпи на остров Ливингстън. Едно от първите неща, които му правят впечатление, са животните. Пингвините и тюлените не се страхуват от хората и той може да се доближи до тях на по-малко от метър. Китовете също са често срещани по това време на годината.
На острова започва същинската работа. Товарният лифт е готов само за 5 дни. Започва да товари материали и момчетата успяват да налеят основите на лабораторния блок.
Сред най-запомнящите се моменти на Паунов от първото му посещение на Антарктика е посрещането на новата 2022 г. Групата има традиция да се събира на емблематичния за полярниците ни Крумов камък. Въпреки лошото време и бурните ветрове обичаят е спазен. Тогава Марчо изважда родопска гайда, надува я и оглася ледовете с магичния й звук.
"Бих се върнал отново, даже си имам поставени цели, ако ме поканят втори път да участвам", загатва Марчо.
През свободното си време майсторът и останалите от групата обичат да се разхождат.
"На Антарктида не се стъмва. Това е хубаво, защото след работа имахме възможност да се разхождаме. Аз на всичкото отгоре съм и скиор, много обичахме да правим походи на най-различни места", спомня си с ентусиазъм Паунов.
"Само да стигнеш до Антарктика е голямо приключение, без дори нищо да правиш, самото пътуване е достатъчно", коментира Марчо Паунов.
Истинският адреналин идва, когато минава по протока Дрейк с военен кораб. Пътува няколко дни, защото трябва да мине 1000 км, и то в най-буйните води, известни на света. Именно там се срещат Атлантическият и Тихият океан и вълните достигат чудовищни размери.
"В началото, когато моите колеги ми казваха, че вълните стигат до 10-15 м, не ми се вярваше. В един момент, когато корабът ни се разлюля яко, веднага повярвах. Видях, че е доста сериозно положението", спомня си чепеларецът.