Размерът на обезщетението при пенсиониране може да бъде увеличен, но при определени обстоятелства

Страните по колективен трудов договор могат да договорят по-големи размери на обезщетението, като законът не ограничава максималния размер.

Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението при пенсиониране е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. При определяне на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява обезщетението, се прилага чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. 

Съществуват определени обстоятелства, в които законът дава възможност за получаване на увеличен размер на тези обезщетения. Кои са тези възможности разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Размерите на обезщетенията при пенсиониране се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Това означава, че страните по колективен трудов договор могат да договорят по-големи размери на обезщетението, като законът не ограничава максималния размер. При прекратяване на трудовото правоотношение работник или служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който е член на синдикална организация страна по договора или който се е присъединил към сключения колективен трудов договор, има право на обезщетение в увеличен размер, съгласно договора.

По-големи размери на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ могат да се договарят и при сключване на индивидуален трудов договор. Страните не са ограничени при постигането на договореност за размера на обезщетението при пенсиониране и няма пречка по-големи размери на обезщетението да се уговорят и след сключване на трудовия договор – с допълнително споразумение.

Към настоящия момент в България все още е в сила Постановление № 31 на Министерския съвет от 11 февруари 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.

Съгласно цитираното Постановление, при прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка.

Съгласно същото Постановление обезщетение при пенсиониране по Кодекса на труда в размера се определя и на педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и художествено-творческия персонал, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.

Обръщаме Ви специално внимание, че Постановлението поставя изричното условие да сте работила в организации и звена на бюджетна издръжка, а не в частни болници, в частни училища и др. подобни.

Справка:

чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Постановление № 31 на Министерския съвет от 11 февруари 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.

чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда

чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.