Рапарът Кристо: Майка ми беше подритвана от болница на болница, в изключително тежко състояние
Защо пациенти в тежко здравословно състояние се прехвърлят от болница в болница, докато накрая бъдат оставени да се оправят сами и да търсят спасение в чужбина? Въпросът е на рап-изпълнителя Христо Балабанов – Кристо, който преди няколко седмици публикува призив за спешно кръводаряване за неговата майка, заради тежкото й състояние, пише БНР.
Мариана Балабанова е била разкарвана между няколко столични болници, докато й поставят диагноза левкемия. На по-късен етап се оказва, че страда от рядко заболяване, отключено след прекаран COVID и диагностицирано от хематолога проф. Чавдар Ботев. Жената вече се лекува в Турция. Според сина й това е спасило живота й. От личния лекар през няколко столични болници, прехвърляне между различни специалисти, назначаващи различно лечение, нужда от кръводарители за специфична процедура и финал - лечение в чужбина – този път изминават Мариана Балабанова и нейният син Христо, за да спасят живота на жената. Историята беше разказана отново на пресконференция с участието на хематолога Чавдар Ботев. Той твърди, че в МВР болница са диагностицирали Балабанова с левкемия, а самият той открил, че жената страда от рядкото заболяване Синдром на Мошковиц. Този случай повдига темата за национален разговор – какво се случва с пациентите с тежки случаи в нашата здравна система, заяви Христо Балабанов.
"Майка ми беше подритвана от болница на болница, в изключително тежко състояние и накрая се принудихме да отидем в чужбина, защото тук никой не ни реши проблема. Не само не ни решиха проблема, унизиха ни, обидиха ни с цинично отношение, потиснаха ни психически и не ни дадоха решение. Сгрешени диагнози – явно диагностиката куца. Познания за този тип заболявания и адекватна реакция, което също го няма. Голям проблем се оказва и човешкият морал и отношение към най-тежките случаи. Когато имаш най-много нужда от лекар, ти казват – ние не можем да поемем отговорност. Ако аз не мога да отида при лекар, който да поеме отговорност, къде да отида – в пожарната ли?"
Да се увеличи финансирането на клиничните пътеки за палиативни грижи – това призоваха от пациентската организация "Заедно с теб" във връзка с повдигнатия проблем какво се случва с пациентите в тежко състояние в здравната ни система. Пенка Георгиева потвърди, че тези хора се разкарват от болница в болница.
"Ние получаваме десетки такива сигнали. Не ги искат, защото харчат много публичен ресурс, а тъй като тези лечения са продължителни, дори да има някакви спестени средства семейството, те свършват. Публичният ресурс, който харчат, е голям, а финансирането от НЗОК е малко и тези хора най-често са изхвърляни на грижите на близките, а близките не могат да се справят – нито финансово, нито медицински. Държавата от години нехае относно палиативните грижи."
Заболяването Синдром на Мошковиц е животозастрашаващо, в същото време е рядко и трудно се поставя диагноза, което означава и висока смъртност, невинаги дължаща се на самото заболяване предвид усложненията, до които води то. Това разказа за "Хоризонт" Йоана Янакиева, председател на Българско сдружение "Синдром на Мошковиц". По думите й няма статистика колко българи страдат от болестта. Смята се, че четирима души на милион население годишно се диагностицират с нея.
Поставянето на диагнозата е ключово, подчерта тя.
"Трудно е поставянето на диагнозата, тъй като при различните пациенти може да протече по различен начин, симптомите на заболяването. По този начин пътят на пациента е много различен. Това важи предимно за новодиагностицирани пациенти. Ако те не попаднат при хематолог, поставянето на диагнозата закъснява, изходът често може да бъде летален, тъй като заболяването прогресира изключително бързо и е съпроводено с много усложнения. За пациенти с това заболяване, които са в остра фаза, когато имат такава симптоматика, на първо място трябва в най-спешен порядък да се направи плазмафереза. За щастие в България има обучени специалисти. Тази процедура се извършва в София, в клиники във Варна и Пловдив. Въпросът е да се знае точната диагноза."
Според Йоана Янакиева е важно да се знае колко са пациентите с това заболяване, как и къде се лекуват, както и да има общи насоки за лекарите как да провеждат лечение.