Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Психиатър: Има огромен ръст на хазартните зависимости и употребата на вещества 
©
Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Националната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", в интервю за предаването "Здравето на фокус" на Радио "Фокус"

Често наричат психиатричната помощ у нас "сирачето“ в системата на здравеопазването или "доведеното дете в семейството“, но все едно какви определения се дават, фактите доказват, че това, което се случва с психично болните, е проблем на всички. Доказват го и няколко случая от миналия месец: майка посегна на децата си, жена намушка с нож трима нищо неподозиращи граждани на улицата, млад мъж се самоуби.  

Едва ли е необходимо да търсим още доказателства. От години е ясно, че парите за психиатрична помощ не стигат.

Д-р Гълъбова, имате ли яснота какво предвижда бюджетът за психичната помощ за 2025?

Ние нямаме истинска яснота, в смисъл не знаем конкретни числа, но със сигурност това, което се предвижда, е крайно неудовлетворително и то е такова от много години. Ние наистина сме "доведено“, "заварено“ или каквото щете дете да ни нарекат на здравеопазването. Аз винаги казвам, че ние сме "задният двор“ на здравеопазването в България. Всички знаем в задния двор какво се прави – слагат се нелицеприятните неща, изхвърлят се, не се почиства редовно, не се поддържа, защото него никой не го вижда. Това е желанието на нашето общество и на нашите институции, които са функция на обществото – психично болните хора да бъдат невидими, да ги няма, те да са някъде затворени, изолирани и да им се дават пари, колкото да не умрат, буквално. Въпрос на оцеляване е.  

Това отношение към хората с тежки психични разстройства е пренесено и върху работещите в тази система. Ние сме низвергнати от системата на здравеопазването професионалисти, а твърдя, че работещите в системата са професионалисти с изключителни качества – психиатри, медицински сестри, младши медицински персонал, психолози, социални работници. Но към нас отношението е такова. Само ще кажа, че от бюджета за здравеопазване у нас традиционно се отделят между 2 и 3% за психиатрична помощ, а в страните, към които сме се устремили и принадлежим цивилизационно и географски от хилядолетия, там процентът е поне 10 от бюджета за здравеопазване.

65 лева издръжка на болен на ден – доколкото знам, това е статуквото към момента за психиатрично болен човек. За какво са тези пари – храна или?

Сега ще обясня. В България има четири типа стационари за психиатрична помощ: центрове за психично здраве – 12 на брой, държавни психиатрични болници, които също са 12 на брой, и психиатрични отделения, които са някъде около 16-17 в многопрофилните болници и университетски клиники. От тези четири типа лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ единствено и само държавните психиатрични болници са на т.нар. "исторически бюджет“. Това е начинът на финансиране до 2000 г., преди влизане на здравното осигуряване в сила.

Останалите три вида лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ се финансират по методиката и получават по 65 лева на ден за преминал болен. Вътре се включва всичко – и храна, и ток, и консумативи. Всички пари за психиатрията, за стационарната психиатрия, идват единствено и само от държавния бюджет. Психиатрията няма клинични пътеки. Касата има бюджет от 9,5 милиарда, но за нас няма 1 стотинка. И здравно осигурените ни пациенти, аз твърдя, че това са по-голямата част, тъй като хората с психични разстройства масово са инвалидизирани по болест, те не могат да ползват своите здравноосигурителни права за лечение на основното си заболяване, защото психиатрията няма клинични пътеки.

Откъде идва финансирането? От Министерството на здравеопазването?

Да, от Министерството на здравеопазването, което е първичен разпоредител с бюджетен кредит. И към нас, държавните психиатрични болници, които сме най-мизерните психиатрични стационари, в сравнение с другите сме още по-мизерни, ние сме вторични разпоредители с бюджетен кредит. И понеже при нас наистина мизерията е чутовна – и като отношение, и като заплати, и като материално-битови условия, и като пациенти, които биват настанявани… Единствено и само в тези 12 държавни психиатрични болници се настаняват пациенти с тежки социални проблеми. В настоящия момент в държавните психиатрични болници на страната живеят около 250-300 психично болни хора. Социалните пациенти се настаняват единствено и само при нас. Единствено и само при нас се настаняват пациентите по Член 89 от Наказателния кодекс – това са психично болни хора, извършили тежки противоправни деяния, на практика те остават до живот в болниците.

Повече пари или нов модел на финансиране би решил проблемите в психиатричната помощ?

Нов модел на финансиране, категорично нов модел на финансиране и разбира се, съучастие на държавата през бюджета с много повече пари. Но преди да дойде всичко това, трябва да има осъзнаване в обществото и в институциите, които пак казвам, са функция на нашето общество. Трябва да има осъзнаване колко е важно психичното здраве, колко е важно психично болните хора да бъдат лекувани адекватно, да бъдат интегрирани в обществото и да бъдат пазени от недоброжелатели. Както и обществото да бъде пазено от тях, когато има нужда, когато състоянието се влоши, и с поведението си, водено единствено и само от болестни мотиви, те биха могли да станат опасни за околните.

Когато има тежък инцидент, както изброихме в началото на разговора ни, само тогава обществото се фокусира върху дейността на психиатричните болници. Един от проблемите, за които се споменава, е липсата на достатъчно места. Достатъчно места ли няма в психиатричните болници или достатъчно кадри?

Места има. Винаги съм го твърдяла и продължавам да твърдя, че места има. Ако от 12-те болници бъдат изведени живеещите пациенти, това са 300 места. Това е една цяла нова болница. Разбира се, болниците не трябва да изглеждат в този ужасяващ вид, в който изглеждат - тези мизерни бараки, бивши сгради, бивши складове и т.н.

На второ място, ако се подобри извънболничната грижа, каквато на практика няма, освен медикаментите, които са на световно ниво – всичко най-добро, измислено в света за лечение на тези болести е достъпно на нас и безплатно за пациентите, ние нямаме друго.

От т.нар. биопсихосоциален модел, ние осигуряваме само биологичната компонента, т.е. тази от медикаментите. Нито има психосоциална рехабилитация, нито има дневните центрове, които трябва да са по един във всяка община. В България има 269 общини, ако не се лъжа. В София са 24, центровете са 2, с по 30 места. Нито има задължение работодателите да наемат хора с психични заболявания за работа, която биха могли те да свършат, за която биха могли да бъдат наети. На практика, излизайки от болницата, нашите болни са оставени сами на себе си и на техните близки, докато и колкото могат да издържат.  Лекарите, психиатрите, които вършат всякаква работа – и психологическа, и социална, и изписват медикаменти, и правят опити за контролиране, за поддържане на близък контакт с пациента и семейството, но това не е по силите на сам човек. Системата за извънболнична грижа я няма, поради което пациентите често се влошават. След изписването, в рамките на 3, 4, 5 месеца или една година, да речем, приемат медикаменти. След това ги спират по най-различни причини, включително и основно заради това, че нямат съзнание за болест. Това са единствените болести в човешката патология, при които човек няма съзнание, че е болен. Спират медикаментите и се стига отново до хоспитализация.  

Тъй като липсва извънболничната грижа, се оказва, че пациентите трябва да бъдат хоспитализирани по-често и респективно се оказва, че няма места. И да, следващият огромен проблем е липсата на кадри. Но как да ги задържим тези кадри, след като в една държавна психиатрична болница – казвам за нашата болница, началник на отделение с 47 години трудов стаж, от които 43 по специалността, той е мъж на 70 години, получава чисти 3100 лева. Срамно е да се каже.

Предложенията за заплащане на един готвач през този сезон по Черноморието е около 5000 лева.

Ами да, да. И после питаме защо няма млади лекари. В социалната мрежа редовно ми излизат медицински  сайтове за наемане на работа, напоследък виждам сайт, който наема психиатри с никакъв или минимален стаж за Щутгард, Германия със стартова заплата от 6000 евро. Нашите медицински сестри, най-младата е на 53 години,  получават чисти 1900 лева.

Какви са основните искания, които поставяте на протеста?

Да, в понеделник, вторник и сряда ще проведем протест, спазвайки изрично закона, т.е. без прекъсване на работа. Всички, които ще участват, са си пуснали отпуска или са в свободен ден. Исканията ни са за 50-процентно увеличение на заплатите, за включването ни във втора категория труд и за ежегодно индексиране на заплащането на труда.  

Готови сме да стигнем и докрай. Готови сме да заявим пред министъра на здравеопазването, ако не бъдем чути, желание за оставка на всички работещи в 12-те държавни психиатрични болници. 2400 легла ще останат без обслужване, но ние не можем да продължим да работим по този начин.  

В нашето отделение за мъже с остри психози – това са най-тежко болните мъже, с психомоторни възбуди, с много тежки психози, в момента… какъв момент – това е от няколко месеца вече, имаме незаети 6 щата за санитари. В момента имаме 5 санитари, от които четирима са мъже, една жена. Как се прави 24-часов график с 5 човека? На дежурство остава една сестра и един санитар на 30 тежко болни мъже. Аз няма да допусна при никакви обстоятелства човек от персонала да пострада от нападение на психично болен човек. За мен заглавието, че "Психично болен е нападнал човек на улицата“, е по-приемливо от заглавието "Психично болен уби сестра в отделението“. Това е безобразие. Това е истинско безобразие и безхаберие на институциите!

Към кого адресирате исканията си?

Към Министерство на здравеопазването, защото то е институцията, то е нашата шапка, то е първичният разпоредител с бюджетен кредит. То е институцията, която трябва да постави искането пред министъра на финансите.

На фона на политическите събития, които се случват през последните години, министърът на здравеопазването се оказва за твърде кратко на този пост и дори да се стигне до някаква конкретика в разговорите, след кратък период от време се оказва, че той вече не е министър, и всичко започва отначало, споделят ваши колеги.

Това е едно чудесно извинение за управляващите, които и да са те, да не си вършат работата. Ние нямаме никаква вина, че те не могат да се разберат. Да, както те непрекъснато се сменят и т.н., така депутатските заплати се вдигнаха с 800 лева, нали? Там има устойчивост, която не е характерна за нито един друг държавен сектор в България. Много странно – защо там има устойчивост, защо там може? Ама няма какво да ревем, че няма медицински сестри и няма лекари. Ние сме в състояние на свободно падане. И всеки има чудесното извинение, че е за кратко и някой му пречи, и т.н., и т.н.  

Може би трябва всички лекари в България вкупом да си подадем оставките, а не да ми пращат от Министерството указания как трябвало при всяко нападение над медицински персонал да сигнализирам. Значи ние сме поставени в условия, ако пуснем пациента навън, както съм разпоредила на персонала, стане ли някакъв проблем в отделението, да се отваря вратата и да излиза навън. И ще бъде – защо съм го пуснала, а ако не го пуснем, да стане друг инцидент с персонала. Ама, защо някой трябва да си затвори къщата, защото друг не иска да си гледа работата и друг, който е овластен?  

Ами, да се натовари Министерският съвет на един автобус и да обиколи 12 психиатрични болници, и да кажат дали тези порутени бараки са лечебни заведения.  

Щели сме да въвеждаме еврото, имали сме европейски атлантически ценности. Не, нямаме, след като сме оставили психично болните хора и работещите с тях в тази мизерия. ХХІ век мина, мина вече четвърт век и ние си говорим какво ще правим. Не, ние нищо няма да правим. Да ги закрием 12-те психиатрични болници, да се знае, че ги няма, и да не тежат на никого.

България от години е обект на критики от страна на различни организации по отношение на правата на психично болните у нас, но очевидно, че това не се чува и тази критика не дава никакъв резултат.  

Има ли по-голяма нестабилност в психиката на българина през последните години? Имате ли такова впечатление, наблюдение?

Да, разбира се, че има. Слава богу, повишението на психичните разстройства не е в сферата на тежките психични разстройства. Ние ги делим на тежки и чести. Тежките са психозите. Там няма повишение. Това са биологично детерминирани заболявания, които в незначителна степен се влияят от околната среда и стресогенните фактори в нея.  

Но при непсихотичните психични разстройства – преди се наричаха "неврози“, определено има ръст в психопатиите – сега се наричат "личностни разстройства“. Затворите са пълни с психопати. Психопатите са хора, които не се съобразяват с писани и неписани норми на поведение. Психопатите са тези, които вадят пистолет за паркомясто, които засичат по улицата, които крещят и бият с повод и без повод. Това са психопатите. Та, определено там има ръст и по мое дълбоко убеждение,  готова съм да защитя с много сериозни аргументи своята теза, че нашето общество се психопатизира. Виждаме какво става в Народното събрание, виждаме как си говорят институциите, виждаме до какво дъно е докарано междуинституционалното общуване. Това е психопатно поведение на нарциси, един чудесен букет от красивите цветя нарциси. Само че събрани в залата на Народното събрание, хич не са красиви. Та, има ръст на психопатиите и ръст на непсихотичните психични разстройства, определено. Това е проблем  на националната сигурност – има огромен ръст в употребата на вещества, огромен. Говоря за алкохол, наркотици – леки, тежки, всякакви, и разбира се, тук слагам и хазарта. Ние сме едно разпадащо се общество в това отношение.

Повече пациенти, по-малко пари – така излизат сметките накрая.

Да, точно така излизат. И по-лошо отношение към цялата тази група от пациенти и работещи специалисти. И затова специалистите стават все по-малко и до 5 години, изобщо не са 10, а до 5 години положението вече ще е катастрофално. Сега сме в състояние на свободно падане, но още не сме се ударили в дъното на пропастта. До 5 години ще се ударим.

Росица АНГЕЛОВА








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2025 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Пожар в дискотека в Македония, има много загинали
Моторни спортове
Григор Димитров в турнири през 2025-а година
Катастрофи в България
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
Статистика: