Проучване: Една четвърт от българите симпатизират на Путин

У нас близо 59%  по-скоро не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. Това полазва проучване на "Галъп интернешънъл“.

23,3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия. 

Сред втората група най-вече личат по-възрастни хора, привърженици на политически сили, които са традиционно в по-голяма степен проруски.

Близка структура на мненията беше отчетена и при сходен въпрос в предишно изследване на същата социологическа агенция. Възможно е в тези отговори да е залегнала и известна социална желателност, както и "скрита подкрепа“ за войната в Украйна. Нарочно изследване по тези теми обаче би следвало да установи потенциални размери.

В същото време, 50,7% намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. По-скоро достоверна, казват 25,9%. Останалите се колебаят. Данните будят тревога по отношение на цялостното доверие в медийната среда, макар в отговорите на въпроса може би да се отразява и традиционният в такива случаи скептицизъм по инерция.

Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно упование в медийната информация. 

На този фон 35% свидетелстват, че срещат новини, които могат да определят като фалшиви, всеки ден или почти всеки ден. 24,1% споделят за фалшиви новини няколко пъти в месеца, а 11,3% - поне веднъж месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а около една пета от отговорите показват колебание в определянето на честотата.

Преди четири години световната Асоциация "Галъп интернешънъл“ направи подобно сравнително изследване, включително и в България. Сравнението с времето преди години ясно показва, че ако сега делът на свидетелствата за всекидневни фалшиви новини е 35%, той всъщност е нараснал с 12 пункта в сравнение с предишната регистрация.

Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и "сивата зона“ на онези, които не могат да определят. Явно, с времето съзнанието за този проблем нараства, а общественото възприятие за честотата на неговата поява расте.

Основен деклариран източник на информация остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните посочват телевизията като източник номер едно. Веднага след това идват социалните мрежи в интернет – 22,3%. 16,6% посочват като основен източник други сайтове в интернет. Далеч назад като основен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче социалните медии вече са абсолютен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.

От българските телевизии като най-обективна по отношение на информацията закономерно се възприема обществената телевизия (32,5%), следвана от големите частни телевизии (28,1%) и по-малките частни телевизии (15,9%).

Като цяло, българските медии са предпочитани пред чуждестранните – 39% казват, че българските медии са верен източник, докато 28,3% биха предпочели чуждестранни. Не е малък обаче и делът на колебаещите се – 32,7%.

Допълнителен индикатор в тази посока е и потенциалното предпочитание по тип собственост на медиите – българската собственост се предпочита (35,5%) срещу чуждата (27,9%), като тук делът на колебание е най-осезаем (36,6%).

Вълната на интервюиране бе сред 1003 пълнолетни българи, между 2 и 10 юни 2022 г. – чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице“ с таблети сред двустепенна гнездова извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Данните са част от независима ежемесечна изследователска програма. Възможно отклонение: ±3.1% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е приблизително равен на 54 хил. пълнолетни българи.