Производството на имитиращи млечни продукти у нас процъфтява

Производството на имитиращи млечни продукти у нас процъфтява на фона на сериозен спад на преработката на краве, овче, козе и биволско мляко. 

През първата половина на 2024 г. са произведени почти 6400 тона имитиращи млечни продукти, показват данни на Министерството на земеделието и храните от информационното табло за "Мляко и млечни продукти". Количеството е с 400 тона повече от същия период на миналата година.

Къде се реализират тези огромни количества млечни ментета, които се правят от палмова мазнина и калций, като в най-добрия случай може да има добавено и малко краве мляко? Реализацията им е изцяло на вътрешния пазар.  

От данните на земеделското министерство за износа на мляко и млечни продукти е видно, че България не изнася имитиращи млечни продукти. Така че въпросите близо 6400 тона, произведени през първата половина на годината, са изядени от българския потребител. Така както през миналата година сме изконсумирали общо 12 867 тона сирене менте.

Продажбите на имитиращи млечни продукти са не само в търговската мрежа, но и в ресторантите, хотелите и павилионите за различни тестени изделия, в които се използва сирене. 

И докато в магазините от няколко години, благодарение на натиска на обществото и неправителствени организации, тези имитиращи млечни продукти са отделени от оригиналните и са със специални етикети, указващи, че са имитации, то потребителят няма никакъв контрол върху сиренето, което му сервират в ресторанти и закусвални, или което се влага в банички и други закуски.

Българската агенция за безопасност на храните досега не е обявила да е проверявала дали заведенията за обществено хранене информират клиентите си, че използват сирене менте, нито как го калкулират в общата цена. Обоснованото предположение е, че не само ядем вредни за здравето имитации, но и ги плащаме скъпо като за оригинални. БАХБ дори не е обявила дали следи какви млечни продукти се дават в училищни столове и детски градини.

В същото време от данните е видно, че произведеното в млекопреработвателните предприятия сирене от краве мляко намалява с почти 10% през първата половина на тази година в сравнение с предходната. За първите шест месеца са произведени 36 400 тона, докато през същия период на 2023 година количеството е било 40 491 тона.

Производството на сирена от други млека (овче, биволско и козе) отбелязва още по-голям спад - над 26%. За първото полугодие на 2024 г. от тези видове сирена са произведени 4 815 тона, при 6 572 тона през първото полугодие на миналата година.

Причината за този спад е по-малкото количество преработено сурово мляко. За първите шест месеца то е 362,7 млн. литра, от които 341,6 млн. литра е краве мляко. Намалението спрямо миналата година е с 3-4%.

В инфорамционното табло за млечните продукти, което МЗХ актуализира всяка седмица, липсват данни за вноса и преработката на сухо мляко. Няма текуща информация и за използваните суровини с немлечен произход. Последните актуални данни са за цялата 2023 г. - тогава в млекопреработвателните предприятия са използвани 3 615 тона суровини с немлечен произход (мазнини и протеини) за производството на имитиращи сирена и други млечни продукти.

За първото полугодие България е изнесла 14 792 тона мляко и млечни продукти, което е с почти 28% повече от миналата година, става ясно от данните на МЗХ. Най-големи количества изнасяме сирене и извара - 6114 тона. В същото време сме внесли два пъти повече сирене и извара, като основен вносител е Германия, Полша и Нидерландия, пише "Сега".