Голям ръст на необслужваните бързи кредити, отчитат от БНБ. Размерът им достига 476 млн. лв. в края на 2024 г.
"Кредитният бум продължава, кредитът е много достъпен - дали бързи или от банки. Хората прибягват до бързите кредити обикновено поради две причини: първо - те работят в сивия сектор и нямат доходи, които да докажат така, че банките да се чувстват комфортно да им отпуснат пари, и второто - някъде в миналото или сега имат заем, който не обслужват, или лошо кредитно досие. Няма статистика, която да отговаря на въпроса защо се ползва бързия кредит. Това, което виждаме най-често, е да се плаща от заплата до заплата поради настъпило неочаквано събитие", каза ръководителят на компания за управление на вземания Рени Миткова.
Тя поясни, че на някои хора им се налага да теглят малки суми - 200-500 лв.
Нямаме финансова култура"Това е типичният размер на бързия кредит. От друга страна това, което виждаме като депозити в банките, наистина е феноменално. 89,4 млрд. лв. ние, българите, държим в банките. В началото на 90-те години, когато България фалира, защото не можеше да обслужва външния си дълг, този дълг беше на стойност 18 млрд. лв. А в момента държим 5 пъти повече пари в банките. Оказва се, че всеки 2/3 от българите има по-малко от 2 500 лв. като спестявания", допълни Миткова в ефира на
Bulgaria ON AIR.
"Ако на нас са ни нужни грубо около 2000 лв., за да живеем спокойно и да издържаме семейството си, е добре в банката да имаме от 6 до 12 000 лв., заделени за спешни ситуации. За съжаление, всеки втори българин не е подготвен. Доходите ни също нарастват. Ключово е да си прегледаме разходите, защото със сигурност има как да се оптимизират. От нас зависи как разумно да си харчим парите", подчерта гостът.
Профилът на длъжницитеПрофилът на длъжника остава същият - млад човек, в началото на кариерата и с добри доходи, но иска всичко на момента.
"Той няма финансова култура. Младите харчат за телефони, лаптопи. Заради това е добре да си вземем живота в свои ръце и да започнем да се ограмотяваме", завърши Рени Миткова.