Често чувам, че трябвало да се извършим реформа в здравното обслужване. Искам да отбележа, че реформа се прави на нещо, което го има и е създадено... Но ако трябва нещо да бъде реформирано съм съгласен, да бъдат отстранени всички недомислия и грешки дължащи се на глупави бюрократични решения, на лекарска некомпетентност, на недоученост на докторите, както и на лошото отношение към пациентите... Това още не е реформа, но е ново начало за здравното обслужване, което трябва да функционира, така както е в развитите страни и се чака десетилетия от болното българско население...
Преди години, когато откривахме най-добрата болница в Източния блок, президента на България, тогава г-н Георги Първанов, след като разгледа създаденото от нас и се запозна с мениджмънта, който действаше успешно, откровено и пред всички призна, че нашата болница трябва да бъде моделът на здравеопазването в страната. От тогава минаха повече от десет години и нищо не се е променило. Дори настъпи сериозно отстъпление от постигнатото. Казвам го с болка и тъга, защото съм един, от тези които се опитаха да организират ефективно медицинско обслужване у нас. Примерите са няколко. Бях изпратен от министъра на здравеопазването на Германия в Америка да специализирам бебешка кардиохирургия.
След като се върнах я въведох във Федералната република, после и у нас, щом създадох болница "Св. Екатерина". Започнаха да ме канят да оперирам в Алжир и Египет, получих медал в Иран за особени заслуги, а правителството на Тодор Живков беше много доволно, че издигам авторитета на страната.
Казвам всичко това с лична гордост като българин, който е успял да пренесе в своята родина, онова което е научил в чужбина, защото човешкия опит не бива да умира, той е достояние на цялото човечество. И за да завърша ще кажа, че Америка някога се учеше от Европа, но по-късно САЩ изпревариха всички и днес учат целия сват, на онова което знаят техните доктори. Американците го постигнаха чрез т.нар. колективен либерализъм, нещо, което все още го няма и в Германия. Има го в Холандия и Дания. Това са страни, където министрите ходят на работа с велосипеди... Не е както у нас, където горкият болен за него не остава друго освен пътя на тъгата и изгубената радост...
Стремежът да се стимулира печалбата не е цивилизовано. Особено, когото го вършат лекари, защото непозволените похвати водят до влошаване на здравето и живота на пациентите. Излишно е да създаваме фонд за лечение в чужбина. Нима ние сме пълни идиоти? Нима нямаме способни лекари? След завръщането ми в България, нито един пациент, който страдаше от сърце, повече не бе изпратен за чужбина на операция. Напротив, идваха болни от чужбина и си отиваха щастливи, след успешно лечение. Това ме навежда на мисълта за казаното от древните римляни, че обединението изгражда малкото, разединението разрушава голямото!
Нека се обединим около този мъдър съвет на древните и сложим началото, първо да създадем кабинети, после клиники за болни деца, да опитаме да лекуваме и най-тежките случай. Срамно и унизително е да ги пращаме в чужбина. Защото много е лесно, ето ви парите, лекувайте се навън... Това не е пътя, болните деца винаги ще има и все в чужбина ли ще ги изпращаме на лечение? Ами тогава за какво са нашите лекари? За да установяваме само дадена болест? Да не кажа нещо по-страшно... Според мен трябва да тръгнем от самото начало. От малкото. Така както са го направили развитите страни и някога го направих в моята клиника.
Осъществим ли някакъв успех, българското население ще се отърве и ще си отдъхне от недомислията и бездарните бюрократи, които се опитват да усложнят и объркат напълно станалото почти безпомощно наше здравеопазване, което се опитва да измъкне и последния лев от този оскотял от болка народ...
Мисля, че не съм краен, защото какво ли не съм виждал в своята лекарска практика да правят колеги, в името на златния телец! Ето защо предлагам на Правителството и на Народното събрание да се създаде специализирана група от лекари, специалисти с авторитет и с опит в своята област, която да разработи и предложи на българското здравеопазване такива структури, които да действат успешно като звена в българското здравеопазване.
На нас не ни трябват друго освен ефективно здравеопазване. А то може да се получи, чрез непрекъснато усъвършенстване и развитие на професионалните умения и квалификация на лекарите и медицинските сестри. Единствено така могат да се получат добри резултати. Нужна е контролна структура, която да гарантира непрекъснато обучение на лекарите на всички нива - от личния доктор до университетския преподавател.
Още през 1994 година с американските колеги, започнахме да обикаляме българските болници и да обяснявахме, как тази институция действа в САЩ. По това време в Германия, все още нямаше такава структура, нищо че тя беше страната с най-развито европейско здравеопазване. 40 години след САЩ германците пристъпиха към създаване на Асоциацията за непрекъснато обучение на лекарите и медицинските сестри, известна още като continuous medical education (продължаващо медицинско обучение- бел. авт.).
Потребността от обогатяване на знанията и професионалните умения в областта на диагностициране и лечение на пациентите, предполага повече живи и здрави пациенти, по-голямо доверие между лекуващи лекари и болни. Според мен това може да се постигне, ако на всеки четири години лекарите и сестрите бъдат ресартифицирани, като продължение на тяхното медицинско обучение. Това предполага задължително обучение на медицинския персонал, с цел повишаване на лекарските умения, да се учат медицинските сестри на повече хуманност и лична ангажираност към живота и здравето на пациентите.
Едва ли ще е трудно Комисията по здравеопазване към Народното събрание, с помощта на техните колеги от Европейския съюз, да узаконят действията и правилата на подобна Асоциация. А нейните задачи ще бъдат ясно дефинирани и узаконени в един пълноправен и непрекъснато действащ орган, със съответни структури и правила по места.
Създадената Асоциацията ще пристъпи към организиране на подходяща база за контрол върху качеството на обучение на персонала в университетските болници и по-малките болници в страната. На всеки шест месеца, по молба на Министъра на здравеопазването, членовете на Асоциацията ще трябва де осъществяват проверка на определен брой болници и да докладват за констатираните резултати. Да има наказания за провинилите се и поощрения за успелите.
Друго, което предлагам, с цел бъдещото здраве на нацията е в средните училища седмично да се въведе един учебен час по здравна и социална култура. Това ще помогне на подрастващите граждани на България да придобият елементарна здравна култура за болестите, епидемиите и санитарни изисквания в живота. Това ще е от жизненоважно значение за българския народ. Нека се вслушаме в съвета на Сенека, който напомня - да учим за живота, а не за училището...
Ако българското общество се раздели с ненужните политически боричкания и с излишното политиканстване, след като бъдат изградени такива структури и те започнат да действат ефективно, можем да се надяваме на добри и съществени резултати в здравеопазването. Няма да се налага да се търсят специалисти от чужбина за помощ, няма пациентите да ходят за лечение и операции в други страни. Когато трябва високоспециализирани съвети от развитите страни, това ще става на базата на взаимно сътрудничество. Аз съм го доказал преди години, с моя екип от болница "Света Екатерина", помагахме на други страни, с по-слабо качество на медицината като Турция, Гърция, Македония, Украйна, Алжир, Либия, Иран, Ирак и Сирия. Колегите от тези страни след като видеха, че можем да допринесем за тяхното медицинско развитие, идваха да се обучават в университетска болница "Света Екатерина".
Дори министъра на здравеопазването на бившия Съветски съюз Чазов, по времето на Михаил Горбачов казваше, че те нямат такава качествена и добра болница като "Света Екатерина".
Накратко казано се надявам здравните сътрудници и отговорни администратори да потърсят моята помощ за изграждане на висококачествена форма на здравеопазване. Съвсем естествено е, че времето ще покаже какви допълнителни усилия,ще трябва да положим за да реформираме изцяло българското здравеопазване.
Стане ли това българското население, ще си отдъхне от всекидневните недомислия, които се случват ден през ден в българските болници. Лекарите няма да бъдат вече под зоркия поглед на медиите, с основателни упреци за лошото отношение и причинената смърт поради небрежност. Трябва ли да казвам, че добре функциониращата здравна система, ще гарантира по-радостен и по-смислен живот на българите.
Здравето на гражданите, ще донесе за обществото повече блага, който ще създават по-голямо обществено богатство за цялата страна. Здравото население ще бъде стимулирано да направи страната си по-добра, по-красива и по-приветлива за живеещите и туристите.