Проф. Радостина Александрова: Раковите клетки се подмладяват

COVID пандемията ни накара да се замислим къде са слабите ни места и как да бъдем по-добре подготвени, ако отново се случи нещо подобно. Това каза проф. Радостина Александрова – доктор по вирусология и професор по морфология, учен и преподавател, популяризатор на науката, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

По думите й COVID пандемията е дала много сериозен тласък на науката. "Ваксините бяха създадени наистина много бързо. Профилът на евентуалния пандемичен вирус, който би могъл да предизвика драмата, на която бяхме свидетели, беше известен на учените много преди това. Върху създаването на такива РНК ваксини се работеше от началото на 90-те години. Научният свят беше готов и се знаеше, че ако се случи подобно нещо, това ще бъде технологията, която ще ни помогне“, обясни проф. Александрова.

По време на пандемията започва и масово използване на тестове за установяване на вируса, причинител на заболяването, допълни тя.

Науката прави гигантски скок напред и по отношение на лечението на раковите заболявания. "Науката започна да търси отговор на въпросите не просто на нивото на организма, на тъканите и органите, а на нивото на молекулите. Силната страна на раковите клетки, онова, което им помага да бъдат по-агресивни, да оцеляват, да се делят по-бързо, всъщност е и тяхната ахилесова пета. Това са определени мутации в тези клетки, наличие на определени молекули. Откривайки техните слаби места, специалистите създадоха т.нар. прицелна терапия – това са моноклоналните антитела и киназни инхибитори“, обясни проф. Радостина Александрова.

Раковите заболявания се подмладяват, а причините за това са комплексни, заяви специалистът. Нездравословният начин на живот, прекомерният стрес, както и генетичните фактори са ключови. "Да не забравяме, че може би около 15% от раковите заболявания в крайна сметка са свързани с инфекциозни агенти, в това число и вируси“, допълни тя.

Ранната диагностика на което и да е раково заболяване е пътят за неговото успешно лечение, подчерта проф. Александрова. "Благодарение на тези нови прицелни терапии реално възможностите стават все по-големи. Ракът на гърдата е един от успешните примери за това, че той може да бъде едно наистина добре контролирано заболяване. Но все още не сме там, където искаме да бъдем“, допълни тя.

Целта на учените е да превърнат раковите заболявания в напълно контролирани заболявания, подобно на диабета и вируса на ХИВ. "Вярвам, че това ще се случи в обозримо бъдеще, може би в следващите две-три десетилетия“, заяви проф. Радостина Александрова.