Проф. Павлов: Колкото повече се отдалечаваме от времето на Левски, все по-ясно разбираме, че той е с непреходни стойности

Колкото повече се отдалечаваме от времето на Левски, все по-ясно разбираме, че той е с непреходни стойности. Той наистина е изпреварил времето си. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова. Той е автор на "Васил Левски: най-добрият ни българин“.

С книгата проф. Павлов хвърля нова светлина върху отделни моменти от живота и дейността на Васил Левски, разкрива някои малко познати страни от личността му, разглежда спорни въпроси и развенчава някои митове около Апостола.

Оценката, че Васил Левски е най-добрият българин, е на неговите съвременници. Това е точен цитат на Данаил Христов Попов, който е един от най-близките му съратници и неговата връзка с емиграцията в Румъния, обясни историкът. "Той пише тези редове в дните, в които Левски е заловен и съдбата му вече е ясна. Той споделя с болка, че "губим най-добрия си българин“. Христо Иванов Големия – може би най-близкият приятел на Левски и негов верен съратник, казва в един разговор между двамата "Ние сме много, ти си един“. Един от тракийските дейци, които замислят опит да освободят Левски, ако той бъде транспортиран по ЖП линията към Цариград, казва "Нямаме втори Левски на света“. Тези оценки не са само патетика, а действително отразяват реалното място на Апостола в нашата история и в съдбата на България в онези дни“, посочи проф. Павлов.

Отделна глава в книгата е посветена на влиянието на делото на Васил Левски в Македония, в Добруджа и в Западните покрайнини. "Делото на Левски се оказва изключително подходящо и визионерско като съдържание. Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански, Тодор Александров и Иван Михайлов вървят по стъпките на Левски, като съобразяват своите действия с променената обстановка. Същото се отнася и за дейците на Добруджанската революционна организация. Техният водач Стефан Боздуганов е сравняван с Апостола“, обясни проф. Пламен Павлов.

По думите му Васил Левски би бил невъзможен без неговите съратници. Сред тях са Данаил Христов Попов, Ангел Кънчев, Димитър Общи. "На практика става дума за една малка, но много качествена армия от хора от интелигенцията, от средната класа, най-креативните слоеве на тогавашното българско общество. Това са едни конспиративни военни структури. На практика те подготвят основата на въстанието, купуват оръжия. Навремето пропагандата на тоталитарния режим се опитваше да представи Левски като някаква функция на широките народни маси“, поясни историкът.

Един от митовете, които проф. Павлов развенчава, е, че Васил Левски е захвърлил расото. "Това не е вярно. Той си остава монах през целия си живот. Той е дълбоко вярващ човек и сам е избрал този път на любов към ближния. В последната си изповед преди да бъде обесен той казва "Бях повикан“, т.е. Бог ми посочи пътя, по който трябва да се грижа за ближните, а това е свободата на България – възможно най-високата цел в онази мрачна и невъобразима за нас епоха“, разказа той.

Друг мит е изграден около залавянето на Апостола.

"Според моето виждане той не е предаден, още по-малко пък от поп Кръстьо Никифоров, а е заловен в резултат на полицейските и разузнавателни действия на османската власт. Благодарение на откритите преди няколко години османо-турски документи се вижда, че осем месеца преди тези трагични за Левски и за нацията събития, османското разузнаване е придобило негова снимка, влязло е в следите му. Той е заловен по зла воля на случайността. Отначало властите не са имали представа кого са хванали, той не е идентифициран в Ловеч. В Търново професионални следователи установяват, че той е търсеният от властта "главатар на организацията“, както го наричат“, разказа проф. Павлов.