Вече е късно президентът да внася такъв законопроект за промяна в Конституцията, въпреки че най-вероятно той има вече изработен такъв, но дотолкова, доколкото всички политически партии, може би с някакви изключения, са негативно настроени към президентската институция и дотолкова, доколкото вече са осигурени 2/3 от гласовете, които да подкрепят предложения проект, внесен от "не коалицията“ няма смисъл
Румен Радев да внася какъвто и да е проект, който да отразява неговите идеи. Това коментира в предаването "
България, Европа и светът на фокус" на
Радио "Фокус" проф. Пламен Киров, ръководител на Катедрата по конституционноправни науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и бивш конституционен съдия.
"Макар че в някои елементи на желаните конституционни промени – например, въвеждането на пряка конституционна жалба за гражданите пред Конституционния съд, мисля, че няма големи различни между идеите на президентската институция и на вносителите на настоящия законопроект", обърна внимание проф. Киров.
На въпрос как би реагирал
Румен Радев, ако има бъдат засегнати правомощията на президента като цяло, бившият конституционен съдия отговори:
"Естествено, че ще реагира остро и така би следвало да постъпи всеки президент – тук се абстрахираме от това, че в момента
Румен Радев осъществява функциите на президент на Република България. Тъй като ограничаването на президентските правомощия, както по отношение на съдебната власт, те не са значителни, не са силни правомощия. Става въпрос за назначаването на тримата висши магистрати – председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор, при положение че орган на съдебната власт, т.е. Висшият съдебен съвет (ВСС), предлага, а президентът издава указ. Той може да възрази, но ако ВСС предложи отново същото лице за назначаване, президентът не може да откаже. Т.е. в случая президентът може в тази процедура да изрази някакви съображения относно предлаганото лице, но той не може да предотврати след категоричността на ВСС от гледна точка на предложението, да предотврати назначаването на висш магистрат", обясни проф. Пламен Киров.
По думите му, ако влезе в сила предложения проект за промяна в Конституцията на Република България ще установим впоследствие щетите от него.
"Що се отнасят до необходимостта от широк обществен дебат, включително и в научните среди, включително и в юридическите среди, включително и в гилдиите на магистратите, тъй като той ще засегне основно дейността на магистратите, защото самият парламент е избран само с 40% от имащите право на глас български граждани. Т.е. при тази ниска избирателна активност на последните парламентарни избори, макар да е формиран 240-членният състав на Народното събрание, той няма необходимата демократична легитимност, за да се нагърби с тази доста трудна и деликатна задача – да измени основния закон.
Поради това липсата на тази демократична легитимност може да бъде компенсирана с един предварителен целенасочен, не прибързан дебат, широк, от гледна точка на участващите в този дебат субекти, които да избистрят визията, т.е. целите на конституционната промяна, т.е. какви цели се преследват с конституционните изменения, както и адекватните на тези цели средства за тяхното постигане, юридически средства. Всъщност това не беше направено. Законопроектът беше внесен набързо и сега очаквам между двете четения, дотолкова, доколкото в парламента ще се провеждат дебати и обсъждания и ще има възможност за внасяне на допълнителни предложения за рационализиране на текста на законопроекта, това да се случи, т.е. да се съгласуват първо текстове, които очевидно не са съгласувани, или пък някои други, които будят сериозни съмнения, че се прибързва и се пускат от позициите на политическата целесъобразност", коментира още бившият конституционен съдия.
Попитан за предложението на Венецианската комисия - служебният кабинет да отпадне в България, той отговори: "Дали да отпадне, дали да не отпадне – първо, тук Венецианската комисия не може да дава съвети, дотолкова, доколкото би следвало такива съвети да отправи и към нашата южна съседка Гърция, тъй като и при тях има фигурата на служебно правителство. И всъщност още далечната 1991 г., когато се обсъждаше какво да бъде решението на парламентарна криза, породена от невъзможността на политическите сили в парламента в три последователни опита да формират правителство, тогава се възприе фигурата на служебното правителство и ние почерпихме опита на Гърция – тази Конституция продължава да бъде действаща в Гърция, както и на Конституцията на Турция от 1983 г., която вече не действа, дотолкова, доколкото Турция вече е президентска република, а не при стария режим – парламентарна република.
Така че служебното правителство има място в българския конституционен модел дотолкова, доколкото то е алтернатива на продължаване функциите на едно правителство, което макар и да е излъчено по парламентарен път, няма парламентарна подкрепа, дотолкова, доколкото процедурата за формиране на ново правителство не се е реализирала по член 99 от Конституцията. Т.е. ние ще имаме едно правителство в оставка, което ще бъде напълно безотговорно, което ще действа в един доста продължителен период от време. Всъщност, ако трябва да бъдем точни, единственото българско правителство, което си отиде след успешен вот на недоверие, това е с министър-председател
Кирил Петков.
Трябваше година и половина, след като му беше гласуван вот на недоверие да управлява. Нима това се смята за нормална ситуация, при положение че той е в оставка след гласуван вот на недоверие, т.е. гласувано политическо порицание от парламента, и всъщност той управлява, при това без да може върху него да се осъществя парламентарен контрол. Е това е алтернативата на премахването на служебното правителство. Ако това им харесва на народните представители – нека да го приемат", обясни проф. Пламен Киров.