Проф. Евгений Дайнов, политолог, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"След цял ден скандали депутатите приеха заглавието на законопроекта за Изборния кодекс с наименованието, с което беше внесено от Корнелия Нинова. Това се случи със 123 гласа "за“, 36 гласа "против“. Пленарната зала беше разделена по темата, а "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ заявиха, че имат готовност да направят правителство с втория мандат, но ще се откажат от тези си планове, ако кодексът бъде приет. Докога скандали и кога ще видим нещо по-различно от народните представители? Тези и още теми ще коментираме с проф. Евгений Дайнов. Проф. Дайнов, докога политиците ще лъкатушат държавата? Това е странен въпрос. Някои политици искат държавата да остане в онова феодално, корумпирано състояние, до което беше докарана, други политици искат държавата да стъпи на правия път и да бъде нормална европейска държава. Така че дали в крайна сметка се получава лъкатушене – най-вероятно да, но тук става дума за сблъсък на два свята, както беше в началото на 90-те години. И именно затова в парламента имаме същите сцени, каквито имахме в началото на 90-те години. Едните не пускат да излизаме от старото, а другите искат да тръгнем в някаква друга посока.
Кои са големите пробойни в парламента според вас? Голямата пробойна е, че очевидно има очертаващо се мнозинство от хора, които не искат България да стане съвременна европейска държава, а искат да продължи да битува в това феодално полукрепостно, полубандитско състояние, полуруско, което се изгради по времето на предългото управление на ГЕРБ. Това е сблъсъкът.
Кои са тези хора, кои са тези други хора? Очевидно е, че хората, групирани в партии, които искат да продължаваме да живеем във феодални отношения, са предимно ГЕРБ и ДПС. Очевидно е, че хората, които искат България да бъде нормална европейска държава, са групирани около "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ и е също така очевидно, че БСП се саморазкъсва между двете, защото всеки път, когато БСП управляваше с идеята да възстанови някакъв вид социализъм от феодален тип, тя се проваляше гръмотевично. Само веднъж управлява – миналия път, в рамките на проевропейско правителство и БСП се представи прилично. И аз се чудя сега – не им ли хареса това, че могат да бъдат прилични хора, и с каква цел се закачат към ретроградните партии, които очевидно ще я изядат. Така че единствената мистерия е поведението на БСП в момента.
Кои определяте като "ретроградните партии“ в парламента днес? ГЕРБ и ДПС. "Ретроградни“ означава да ни върнат назад – това е очевидно.
Възможна ли е според вас все пак някаква колаборация за работеща коалиция? Преди време вие заявихте, че е възможна коалиция между ГЕРБ, ДПС, "Български възход“ и някой "златен пръст“. Откакто станаха резултатите от изборите известни, очевидни са два варианта като възможност. Правителство с втория мандат, с мандат на "Продължаваме промяната“ около локомотивите на европейския проект, които са "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ с подкрепата на ГЕРБ, ако ГЕРБ иска да изглежда европейски и модерно, а не феодално и проруско – това е единият възможен проект, който е по-малко лошият, да го кажем. А другият възможен проект, лошият, е правителство с трети мандат около тази партия "Български възход“, което да бъде де факто управление на ретроградните сили, на феодалните сили, на неевропейските сили ГЕРБ и ДПС. Това са двата проекта, които се боря в момента, и всичко, което се случва, е тази борба. А ГЕРБ не иска да бъде припознавана като партия на феодални и проруски щения, защото демокрацията, демократичният свят беше нападнат от Путин, ние сме във война и такова поведение нито в Европейския съюз, нито в рамките на НАТО би било позволено, макар че то и да е присъщо на ГЕРБ, но вече не е позволено. От друга страна, ГЕРБ не намира в себе си силите да се поевропейчи, така да се каже, и да подкрепя управление на проевропейските сили, и се разкъсва между тези две алтернативи, което също подлютява парламентарната манджа.
Както вие сте казвал, много кръгове се начертаха по водата. Ще оцелее ли парламентаризмът в ерата на тревоги и на популизъм? Парламентаризмът и либералната демокрация нямат проблеми, те ще оцелеят. Те се оказаха много по-жизнени от всякакви авторитарни, феодални, бандитски, популистки и други алтернативи. Ние сме част от свят, ние, България, в който вече се видя, че либералната демокрация и парламентаризмът не само оцеляват, ами се укрепват срещу всички свои врагове, които изглеждаха толкова силни в последните 20 години. Ами не са силни. Тук искам да обърна внимание на слушателите на една статия на Франсис Фукуяма, която се появи преди около две седмици.
Помните, Фукуяма написа 1989 г., преди падането на Берлинската стена, че историята свърши, в смисъл такъв, че либералната демокрация, макар да има доста противници, тя ще удържи, тя е окончателният начин на живот на хората. След което се оказа, че като че ли не е така. Появиха се терористи, появиха се авторитаристи, появи се Путин, появиха се всякакви популисти. Франсис Фукуяма преди две седмици писа статия, в която общо взето посланието беше следното: "Абе хора, видяхте ли, че бях прав? Видяхте ли, че след 20 години нападение срещу либералната демокрация тя побеждава?“. Така че да не се самоподценяваме.
Да, обаче много анализатори, експерти, хора, които са били преди в управлението, коментират, че може би с много проби-грешки ще изникне една нова формула на управление, като президентска република например. Това са партенки. Това са партенки, пускани от хора, които или им е скучно, или наистина не разбират какво става в света и следователно в България, или преследват някакъв свой си дневен ред. Това не са сериозни неща и нямам никакво намерение по сериозен начин да ги обсъждам.
Проф. Дайнов, миналата седмица президентът за пръв път заговори за изборите, конкретен месец посочи – март месец. Как ви се струва поведението на Румен Радев в момента и посочването на месец март като евентуално тогава да бъдат проведени избори в страната? А, вижте, това, което не разбирам, е значи българите сме по манталитет провинциални хора, ние не разбираме, че това, което се случва извън рамките на нашето село – селото, метафорично България, – директно влияе върху нещата тук. Тази война, която се води срещу демокрацията в Украйна, тя преобръща всичко, тя прониква навсякъде, променя хората, променя партиите, преобръща системи, преобръща установени нагласи и вкарва отделни политици в криза на идентичността, да не знаят кои са. Това се случи на президента Радев. Президентът Радев, който чудесно се справи по време на бунтовете срещу феодалния модел на ГЕРБ, чудесно се справи с това да олицетвори държавна подкрепа за бунта на гражданите, не издържа теста на войната. И той в момента има шизофренно поведение. Няма как да… То не е изцяло рационално и е трудно за анализиране. Неговите аргументи по повод войната, всичко, което казва по повод войната, е елементарна глупост, то не е промислено това, което той казва. Като например, видяхте ли, когато уж преговаряше с "Демократична България“ за мандат за правителството, а ги нападаше заради "Фейсбук“ постове?
Да, проследихме срещата, консултациите тогава. Да. Да. Какви аргументи той изкара за това, че Крим е руски, че Крим е станала военна база на Русия, откъдето, видите ли, руснаците бомбардират Украйна. И това е аргумент, че Крим е руски. Този човек е един от многото политици по света – не е само той, които не издържат на натиска на тази война, защото тази война, както големите войни като такива, имат неприятния навик да поставят нещата на мястото им, да премахват всички нюанси и да изясняват картинката. А много хора не умеят, особено политици, да живеят в ясни ситуации и там вече дават на късо. Това е случаят с българския президент. А дали ще има избори през март – по-добре през март, отколкото през януари, очевидно. Но някак си това не е онова голямо нещо, което би ни обяснило какво става в главата на президента.
Според вас редно ли беше отново депутатите да се заемат с промените в Изборния кодекс? Този ход какво ще донесе на държавата ни? Няма ли да стане още по-объркано, няма ли още повече порочни практики да се обединят в едно, след като наблюдаваме намеренията на народните представители? Проблемът на ГЕРБ и ДПС е поне двоен. Първо – че са носители на една стара феодална, унизителна действителност, от която българите искат да се махнат, и вторият им проблем е, че срещу тях застават не просто други българи, които искат да бъдат изцяло европейци, а младото поколение, следващото поколение, поколението на техните деца. И тук очевидно се получава реакция на паника. Дали са си очевидно сметка ДПС и ГЕРБ, че те олицетворяват първо едно поколение, което е в края на най-жизнените си години, освен че представляват начин на живот, който хората в България започват да отхвърлят, и панически, истерично решиха изведнъж, без всякакво предупреждение, да променят, да нагласят системата за гласуване така, че все пак да могат да продължават да печелят избори. Отново тук е съвършено необяснимо поведението на БСП, която партия БСП според всички наблюдатели на избори, както и според мен – аз наблюдавах изборите по секции и трите пъти миналата година – БСП не загуби от машините. Секциите, където доминираше БСП, хората си гласуваха. Проблемите с машините бяха на секциите, където традиционно доминират ДПС и ГЕРБ – те бяха празни. Защо БСП върши тази работа на тези двете партии, след като самата БСП няма проблем с машините, аз категорично не мога да разбера. Най-вероятно и там е сработил страхът, че те са отломък от миналото и не могат да влязат в бъдещето, най-вероятно има такова нещо.