Проф. Донка Байкова: Над 50% от мъжката популация е със свръхтегло в някои региони на България

Диетологът доц. Донка Байкова в интервю за дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус". 

Може ли първо да разясним на нашите слушатели какво всъщност е затлъстяването?

От вече поне 10 години се счита, че затлъстяването не е козметичен дефект, а едно метаболитно заболяване. Защо? Защото уголемените мастни клетки, говорим за уголемяване на мастните клетки, говоря за уголемяване на мастните клетки, защото броят се фиксира в детско-юношеската възраст. Девойките израстват до 16 години, младежите за 20 години. След такава възраст, ако качим килограми, увеличаваме само размер на мастните клетки, балонираме ги. А балонираните мастни клетки придобиват хормонална активност. Това стана известно точно 2010 година, те произвеждат хормони. Една гигантска ендокринна звезда става мастната ни тъкан, произвеждат се тези адипокини – много на брой хормони, субстанции, молекули ги наричат, защото просто медицинските лаборатории се усъвършенстваха и стана възможна тяхната идентификация. И тези хормони адипокини объркват хормоналния баланс на съвременния човек. И ние вече знаем, че това метаболитно заболяване трябва да бъде навреме овладяно. Какво правят? Ами объркват работата на щитовидната функция – става Хашимото, объркват работата на инсуларния апарат, на панкреаса, придобиваме инсулинова резистентност, която е преддиабетно състояние, много скоро изчерпваме капацитета на инсуларния апарат, съответно ставаме диабетици, развиваме диабет Тип 2, обърква хормоналната активност на репродуктивната система. Тази хормонална активност на мастната тъкан, младите дебели жени трудно забременяват или имат кистички на яйчниците и нередовен цикъл. И забележете, само едно нещо да направим, размерите на мастните клетки да намалим, тоест, да отслабнем, тези матаболитни активност на мастната тъкан изчезват. А като вземем предвид и механичната тежест на мастната тъкан, а именно тук и там отложени мазнинки като обръчи в тялото ни, и пред огледалото ние не ги виждаме, сещаме се, че не е приятно. Но не само козметиката ни води до мисълта, че трябва да вземем мерки, а се сещаме, че същото е положението върху вътрешните органи. Сърцето е обвито в мастна капсула, виждате механично вдигаме кръвното налягане. Черният дроб е инфилтриран с мазнини, повишаваме на холестерола. Съдовете се покриват с мастни натрупвания – риск от инфаркт, инсулт и в следващи цикли от нашия живот. Костно-ставния ни апарат се обременява от по-високите ни килограми, забележете, скелетът на даден индивид може да износва безпроблемна сантиметрите на ръста на 100, сантиметрите но на 100, ако съм 160 см минус 100 – 60 кг. Малко повече, плюс 5 кг при дамите, плюс 10 при мъжете все още можем безпроблемно да износваме. За тази цел има и по-прецизни индекси, като този Индекса на телесната маса, но това, което казах, е достатъчно ориентировъчна цифрова стойност. Ето защо затлъстяването не се приема вече много отдавна само и единствено като една козметична неприятност и дискомфорт, а вземаме мерки от ранна възраст.



Д-р Байкова, какво сочат последните данни на Световната здравна организация или Световната федерация по затлъстяване, колко са хората в България, които страдат от затлъстяване?

Този относителен дял, процентът на населението в глобален мащаб нараства. Около 40% от възрастното население, около 25% от младата генерация имат свръхтегло. Слава Богу, затлъстяването е по-малък процент от това свръхтегло. При децата и юношите около 12% затлъстяване, при възрастните хора – около 40. Разбира се, тук има и полови различия. Допреди 10 години преобладаващата част от популацията беше от женски пол със затлъстяване и свръхтегло, сега и мъжете много страдат. Даже доминират в някои региони на България над 50% от мъжката популация са със свръхтегло. Разбира се, това пак казвам, е въпрос на интелект, и всеки индивид би трябвало да вземе мерки за редукция. Защото причините са много, те могат да бъдат наследствена. Да, 40% от нас, ако имаме наследствена предиспозиция, предразположение по едната линия в близък план родствена, тоест, по линия на баща или на майка, имаме риск да я отключим 80%, ако и в двата ни рода, майчин, бащин, имаме близки хора със свръхтегло и затлъстяване, също имаме риск да отключим. Но отново остават едни 20% минимум, които сега увеличаваме като процент, това е  епигенетични фактори, тоест, зависещи от нас външни въздействия, с които можем да преодолеем този проблем.

 

Смятате ли, че след като хората са запознати, че има възможност да отключат този фактор затлъстяване заради родителите си, генетичната предиспозиция, може ли да има навременна превенция, за да не се стигне точно до затлъстяване?

 

Да, ние точно това казахме преди малко, че както има генетика, има епигенетика, тоест, надграждане сред външни въздействия, чрез нашето поведение. На първо място е хранително поведение, на второ място е стил на живот – движения, начин на живота, евентуално намаляване въздействията на външни фактори, като стреса, като разбира се избора на храни, по-малки количества, но по-качествена храна, защото тя също има много голямо значение, движенията, които зависят от нас – 1 час дневно, бихме могли. И нещо повече, родителите на дечицата със свръхтегло, да не си затваряме очите, а да обърнем внимание в детско-юношеския период за овладяване на проблема им. Защо? По мои лични научни проследявания, изследвания, аз така имам доказателства, че 94% от децата със свръхтегло в детско-юношеския период стават възрастни хора със същия проблем. Ето това родителите да не допускат. Могат така тихичко, без натрапване, без причиняване на дискомфорт в емоционален план на своите деца да вземат мерки, да подобрят качеството на храните, хранителните им навици. Да знаят, че децата обичат да подражават на авторитети. За тях авторитети са най-близките хора, с които общуват – родители, семейство, родители и приятелска среда.

 

Къде най-често грешим при храненето на детето? Посъветвайте нашите слушатели с какво точно трябва да се храни едно дете, за да може да израсне без здравословни проблеми, с енергия, и в същото време да яде чиста и качествена храна?

 

Значи, до 7-годишна възраст децата у нас израстват под контрола на родители и естествено детски заведения. А те са едни малки дворци за отглеждане на деца. Там храната е под контрола на медицински власти, медицинска сестра, хранят се по наши рецептурници, сборници, всичко е дозирано, и така. Остава родителите след вземане не детето от детската градина, ясла, не веднага в знак на умиление затова, че цял ден не са виждали детенцето си, да отидат на сладкарница, пиейки едно кафе те самите майките, децата да бъдат възнаградени с един пакет джънк фууд, и това да бъде наградата за тях, или някакво лакомство. Не, трябва да знаят, че малко преди това, половин час преди това детето е приело следобедната си закуска, и то много дозирано според потребностите му. За вечеря естествено, нищо повече от едно зеленчуково блюдо с малко млечен продукт, или с малко добавка на белтъчна храна – може би малко рибка, може би яйчице, месце и така. Това е добре в предучилищна възраст. Да не забравяме, че същите тези дечица прекрачват прага на училището. И тук улицата поема обикновено изхранването на нашите деца.

 

Да, и като че ли от тук идва най-големият проблем.

 

Абсолютно сте права. Не знаем по какви причини вече. Там имаше най-различни програми – "Чаша мляко и плод“, не се изпълняват. Имаше социални програми за подкрепителна закуска за малко стотинки да нахраним децата, и то бедната част от населението, в това число малцинствата. За да посещават училищата, хранехме всички останали дечица с тестени огромни тутманици, кифли без нищо, с нищожна хранителна плътност, без витамини, без зеленчукова добавка, без минерали, без плодове и т.н. – нищо полезно за децата, даже и пълноценен белтък няма в тези социални закуски в началния учебен курс. Да не говорим за по-големите ученици. Те или се хранят веднъж бюфетно, т.е. каквото бюфетът предлага – той предлага еднотипни закуски, или улицата ги поема отново с еднотипна суха храна – дали е пица, дали е дюнер, бургер. И отново много калории, засищаща стойност, енергийна, достатъчно калорийна стойност, но няма пълноценни, есенциални хранителни вещества. Естествено, на фона на ниската двигателна активност децата много често пълнеят. Ето това искам да обърнем внимание на родителите – да не им коства нищо съществено като сутрин нахранят или поне се погрижат за сутрешната закуска на своите деца ученици, на обяд или да оставят нещо в хладилника, детето да си извади и да си стопли, във фруктиерата да има винаги плод или зеленчук, вечерята винаги да бъде съобразена с въпроса какво детето е яло през деня, какво си е купил ученикът в светлата част на деня, за да може майката да добави това, което тя знае, че е потребно за растежа, развитието и здравето на нейното дете ученик.

 

Важно ли е според вас, за да помогнем на децата в училищната среда, там да има часове по здравно образование, в които да се говори точно за начина на хранене, за да се информират децата?

 

Многократно сме говорили, благодаря ви точно за този въпрос. В това отношение, разбира се, имаме вина ние, възрастните, ние, експертите, ние с вас, експерти и журналисти будители. Ние трябва да изискваме от нашите здравни и просветни власти учебни програми, в които да обучаваме децата по здравословен начин на живот и в частност хранене и двигателна активност, да намалим вредните привички, а за тази цел, когато един информиран човек е с високо ниво на информираност, здравна култура, той сам прави много по-здравословен своя хранителен избор. Това липсва. Има много тежки учебни програми, от които децата ученици абдикират, не могат сами да се справят в малкото часове, определени за тази тежка материя, сложна, прибягва се към частни уроци. А виждате ли, по нещо, което интересува всички млади хора, защото аз съм правила многократно опити, няколко пъти съм писала раздели за учебни помагала, и забележете – когато стигна до Министерството на образованието и науката, изведнъж се смени екипът и всичко, което съм постигнала като положително отношение за включване на такава материя в знания в свободноизбираеми часове и т.н., рухва. А ние сме работили. Те решават, педагози и прочие, че едва ли не, ние, лекарите, искаме да участваме в написване на учебници с цел хонорари. Абсолютно доброволно сме го правили, защото сме наясно, че това е много важно за здравето и превенцията на следващите, бъдещите болести.

 

Да, това е изключително важно.

 

Нищо не се постигна.

 

Очертава се и един друг проблем, който се наблюдава в магазинчетата около училищата, дори в самите училища – предлагането на газирани напитки. Какво е вашето мнение за тях и за всичките "Е“-та, които са вътре?

 

Много голяма част от тези газирани напитки имат вече по-добър състав. Малко останаха боядисаните "лимонади“, "цитронади“. Когато пише на дадена напитка, че е "плодов сок“, значи има, макар и съответен процент, истинска плодова компонента. Когато пише "плодова напитка“, може би има само аромат, "Е“-тата на овкусители, ароматизанти, наподобяващи вкус на някой плод. Разбирате ли? Това отново трябва родителите да го знаят и да насърчават децата, ако ще купуват такава напитка, да бъде плодов сок, да пише, че е сок. Тогава, пак казвам, това е наистина плодова компонента. Иначе да възпитаваме децата. Една ябълка да им сложим в чантата, не една вафла еди-каква си, която е много високо калорийна, с нищожна хранителна плътност, казваме ние, т.е. много калории, а няма есенциални, жизненоважни хранителни съставки – витамини, минерали и прочие за децата ни. Ако искаме детето ни да има добра подкрепителна закуска, защо майката да не направи един сандвич, гарнирах, хубав, с пълнозърнеста филийка хляб, с някаква хубава компонента и т.н.? Ако детето има проблем със свръхтеглото, тя да се консултира със специалист, лекар по хранене и диететика, и да решат какъв точно режим на хранене трябва да има това дете. И още нещо – по мои наблюдения българите не сме дебели само с преяждане на храна, а от неправилен режим на приемане на храната. Цял ден не ядем, ние ядем на вечеря, т.е. много сме уморени, много сме стресирани и започваме да се храним. И тогава, след няколко пропуска на полагаща ни се храна организмът насочва първата приета хапка храна към резервите, които са под формата на мазнини. Той не е сигурен в стопанина си кога пак ще получи полагаща му се порция храна. А ние, човеците, сме със своите циркадни ритми, т.е. природата е определила да излива като фонтанчета храносмилателни сокове неколкократно през деня – сутрешна закуска, предиобедна закуска, обяд, следобедна подкрепителна и вечеря. Пет пъти изливаме храносмилателни сокове. Това означава в големите междучасия децата или един айран, или някакъв дребен зеленчуков сандвич, пълнозърнеста филийка с лютеничка, залепнала отново с още една филийка, а между тези две филийки черен хляб, тънки филийки, да има добра зеленчукова компонента, евентуално за плънка може би някакъв млечен продукт или едно филенце риба, или някакъв хубав месен деликатес да сложим на дечицата си, и т.н. Всичко това е възможно.

 

Вашият съвет е да не пропускаме петте хранения на ден?

 

Аз казвам не да преяждаме, да набелязваме прием, а да не изхвърляме приемите. Те са важни. В такъв случай няма да сме и толкова гладни. Ако наистина искаме нещо сладичко – черен хубав шоколад, 30 грама, това е достатъчно.

 

Д-р Байкова,може ли да ни кажете как да подготвим тялото си за зимния период? Всички знаем, че през тези студени месеци хапваме малко повече и се движим малко по-малко. Какво да избягваме да хапваме?

 

За съжаление, да. И климатът ни помага в това отношение, става лошо времето и така. Аз мисля, просто ако се храним със своите биологични ритми, ние имаме циклично хранене, сезонно хранене. През есента приемаме много по-големи количества зеленчуци и плодове, отколкото през зимата, даже и през пролетта, докато не излязат зелените листни зеленчуци, така че да попълним депата си от витамини, минерали, да енергизираме себе си с биологично активни вещества. Когато е възможно, да използваме слънчевото време да се разхождаме, защото и това е друг бич. Да не забравяме, че даже през зимния период, ако нямаме време за един час ходене с долните си крайници активно, бързо, енергично ходене, да отделяме 15 минути за утринна гимнастика или пък тя може да не бъде само преди работа, да бързаме, може да бъде в паузите или като се върнем, в свободното време вкъщи.

 

Какво да избегнем при храненето си?

 

При храненето моят съвет е: качествени храни, малки количества. Отдавна е ясно, че ние стареем и с тези сегашни измислени боклучави джънк фууд, да избягваме тези джънк фууд, да избягваме пържените храни. Когато е възможно, да се храним с домашно приготвени ястия, които винаги са по-ниско калорийни, с дозирани от нас мазнини и с качествени съставки.