Проф. Ана Кочева: Проблем е, че разговорният език стана част от езика на медиите и на политическия дискурс

Със сигурност може да се каже, че съвременният български книжовен език има някои много-много сериозни проблеми, които, разбира се, ние напоследък дискутираме като неприемливи явления. Това каза в аудиокаста на “Фокус" “Това е България" ръководителят на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН проф. Ана Кочева. "Що се отнася до езиковата терминология, според някои от лингвистите, напоследък се е настанил един нов лингвистичен ред на всяко едно езиково равнище - лексикално, фонетично, акцентологично, морфологично и той не е непременно добър. И лексиката, която ние укоряваме обикновено, че най-много се поддава на външни влияния, всъщност е най-малкият ни проблем в това отношение. Да, със сигурност навлизат лавинообразно в езика ни чуждици, нещо, което впрочем се е случвало в различни етапи от развоя на българския език, включително и по времето на Иван Вазов, с който вие започнахте. Факт е, че чуждиците са такава лавина, но тяхната съдба обикновено, в езика-приемник е такава, че голяма част от тях се адаптират, стават домашни думи. Някои дори спират да се приемат като чуждици, а пък други като поседят, вземат, че отпаднат от системата на езика", каза проф. Кочева.

Но най-изразителният символ на промените се оказа разпространението на разговорността, смята тя. 

"Тоест, разговорният език много решително излезе извън своята първична, извън естествената си сфера на неофициално общуване. И стана неизменна съставна част на езика на средствата за масова комуникация, след това на политическия дискурс. Всеки, предполагам, че с не особено удоволствие се е заслушвал понякога в това, което звучи от трибуната на Народното събрание. Стана, разбира се, съставна част на езика на киното, на литературата. Така че всъщност придоби съвсем различна от естествената си природа функция. И напоследък състоянието на  българското публично слово, разбира се на българското образование, въобще на хуманитаристиката предизвикват основателно безпокойство", добави проф. Ана Кочева.

Според нея, състоянието на българското публично слово не е нищо по-различно от това, което четем в средствата за масово осведомяване, гледаме от екраните на телевизиите си и съответно слушаме, включително и в Народното събрание. Много са тревожни тенденциите по отношение на публичната реч и съществува, освен всичко останало, риск да престанем да се вълнуваме от тия посегателства върху езика и върху речта.

"Ние като че ли губим чувствителност и това ми се струва много фатално за националната идентичност. И разбира се,  още една не по-малко тревожна тенденция е тази, че работещите в полето на езика и културата не се радват на уважението, което трудът им заслужава, което е абсолютно сигурен знак, че има криза на ценностите. А като говорим за криза на ценностите, то това води до загуба на културна памет. И понеже ние наблюдаваме тези тенденции не от вчера, не от днес, в Българската академия на науките отдавна правим констатация, но решихме, че не можем да останем безучастни към всичко това. Все пак ние сме наследници на една институция, каквато е Българското книжовно дружество, тя предхожда  българката държава дори. И ние категорично изразихме още през пролетта становище, че не сме съгласни съдбата на българския език да бъде такава, каквато е съдбата на застрашените езици в Европа. Защото в Европа и по света, разбира се, расте броят на застрашените езици и доста са причините, разбира се,  за тази застрашеност, като демографският фактор е една от тях. Но в никакъв случай не е единствената причина", сподели още проф. Яна Кочева.

Цоня СЪБЧЕВА