В публичното пространство и в медиите е налице неофициалнен стил на говорене, който с времето бива легитимиран за официален. По-тревожното е, че българите постепенно губят езикова компетентност. Това коментира в ефира на
Bulgaria ON AIR езиковедът от Института за български език към БАН проф. Ана Кочева.
"Ние не успяваме вече да се изразяваме съобразно контекста, вербалността спада. Това е един тревожен симптом, който изисква много сериозно стратегическо езиково планиране и езикова ревитализация, което не е по силата на една или две институции, а е нещо, с което трябва да се ангажира цялото българско общество", подчерта тя.
По дмуте ѝ основата на тези проблеми се корени в нивото на образователния процес у нас. Демографският фактор също трябва да бъде отчетен като причина за потенциалната застрашеност на българския език, категорична е още проф. Кочева.
"Като говоря за степен на застрашеност, то в Европа и в света има твърде много застрашени езици. Първата степен е потенциалната. В тази ситуация се намира българският език тук, в държавните граници. Това означава, че той е подложен на много интензивен външен натиск, но все още продължава да се предава от родители на деца и да се преподава в училище. Ако погледнем обаче състоянието на речта сред българските общности в чужбина, там застрашеността е от втора, трета критична степен", обясни тя.