Притоците на река Огоста са най-златоносните реки в България. Това сочи единствената карта на златото у нас, която е уникална по рода си в целия свят. Тя се изготвя вече 12 години от председателя на Българската асоциация на търсачите на самородно злато Кирил Стаменов.
"Непрекъснато ъпдейтвам картата на златоносните реки. Водещи геолози и колеги, които обикалят и търсят, ми казват кои реки са златоносни, а аз ги нанасям в картата. Ако някой намери такава карта, каквато правя аз от 2012-а, ще му купя каквото поиска без значение какво е и колко струва", посочи Стаменов, който стартира новата година с още по-голям устрем към организиране на събития за членовете на асоциацията и развиване на сферата при изрично спазване на закона.
Едно от златоносните находища се намира в района на монтанското село Копиловци. Там има останки от стари минни изработки - ровове, дупки и пр., някои от които са известни под името Плаварски вирове. Рупи има и около самия извор на р. Лева в полите на Копиловския Балкан. Кварц-сулфидните златоносни жили, голяма част от които са били обект на експлоатация, се намират северно и южно от вр. Джукина чука, в местностите Дренака, Рупи дол, Зелени дол, Брински дол, Дълбоки дол и Свиднички дол. Тук има места със съдържание на злато над 18 г/тон, сочат данните от картата.
Друго подобно място е съседното село Меляне, където Дългоделска Огоста е златоносна. На определени места има струпване на петна с добра концентрация от разсипно злато.
Белоградчишкото село Долни Лом също има с какво да се гордее. По долината на р. Голема, източно от Джебарица планина, а също и на 5 км южно от селото, около извора на р. Лом има следи от стари рударски работи. Злато има и в потока Краставица и в Лева река край селото.
Съседното село Горни Лом има своя златен коз в ръкава. Златичка (Еличка) река тече в Балкана, като събира водите си от множество извори (някои сифонни). Тя е приток на река Лом. По горното й течение има стари рудници. Пясъкът от реката се е промивал за злато. По бреговете й е имало много свещени места.
Близкият връх Койчина чука е планинска крепост, която е охранявала рудници. Намерени са рударски инструменти и люспи злато. Всичко е сринато, има само купища камъни. През I в. римляните установили контрол по тези земи и започнали да експлоатират рудниците под връх Миджур, богати на желязо, мед, сребро и злато.
"Така притоците на река Огоста - реките от Берковица до Чупрене, са най-златоносни. Тук е село Говежда, върхът над който е златоносен и от двете страни на Стара планина в района - нашия и сръбския. В чашката на язовир "Огоста" по комунистическо време е действала една от най-големите драги на 4 етажа за добив на злато", разясни Кирил Стаменов.
Шефът на търсачите на самородно злато и метеорити посочи и останалите два района с най-голям златоносен добив у нас. Единият обхваща частта от Ихтиманска Средна гора до Стара Загора, а другият е съсредоточен в Югоизточна България с център около Кърджалийска област.
"Обикаляме и откриваме златинки в Централна Средна гора, Източна България, около Кърджали, Хасково, Маджарово - там, където има вода. Рубинчета също откривам, но не остава време за търсене на аквамарин в Смолянския район", казва Стаменов.
И добавя: "Панагюрското златно съкровище е направено със злато, промивано от Централна Средна гора - между Свежен и Бузовград. Районът е много златоносен и има открити много древни рудници. Това показва изследване, в което участвах".
И през 2024-а Кирил Стаменов съсредоточава усилия върху организирането на трите големи събора за търсачи на самородно злато и метеорити в Първомай, до пещерата "Леденика" над Враца и Старозагорски минерални бани. Както и в търсенето и изследване на шарапани - кръгли изсечени дупки в скалите, свързани с улеи за промиване на злато в древни времена
"България Днес"."Хобито си е хоби, но то не дава право да се нарушава законът. В природни паркове и резервати, около исторически, археологически места и обекти е забранено да се копае. Трябва да се спазва законът, както е в чужбина. В Англия не може да отидеш да практикуваш хобито без разрешение на държавата и собственика на земята, а не тук арендаторът като отиде на нивата си, и тя цялата надупчена и заминала. Всеки трябва да носи отговорност", отправя призив Кирил Стаменов.