Почетният гражданин на Пловдив Евгений Тодоров сподели спомен за новия крал на Великобритания.
Plovdiv24.bg го публикува без редакторска намеса:
Спомени за крал Чарлз, когато беше принцПринцът дойде в Пловдив в края на 98-а – ако не се лъжа. Градът се готви дълго време за височайшето посещение. Най-притеснителното беше, че гостът искаше да види точно това, което се криеше от всички чужди гости – циганското гето.Не мога да си обясня защо беше всичко това – все пак той не беше български политик, който в предизборна кампания се бори за ромските гласове. Дали пък принцът не се чувстваше задължен при всяка своя задгранична визита да ходи точно при бедните и онеправданите, за да демонстрира пред своите поданици добро сърце?Или просто имаше наистина добро сърце и искаше да даде кураж на тези, които не са имали неговия шанс в живота? Но не убягна от погледите на репортерите фактът, че прекалено често си бършеше ръцете след ръкостисканията с обикновените хора. А в програмата имаше гостуване на циганска сватба, така че доста бели кърпички бяха употребени.Вече писах за посещението, но мисля, че няколко неща останаха. Точно в този период британската компания АМЕК се бореше да спечели газифицирането на Пловдив.Точно преди посещението на престолонаследника бе открит неин офис точно срещу общината – на мястото, където щеше да спре кортежа на Чарлз. И така стана – принцът слезе от колата, отби се в офиса, здрависа се с персонала пред обективите на десетките камери и влезе в общината.На другия ден АМЕК освободиха офиса. Не спечелиха газификацията, но бяха влезли в централните емисии на британските телевизии. Сигурно си е струвало парите.В програмата имаше една среща на Чарлз с Петър Стоянов – почти на четири очи. Двамата се качиха на втория етаж на една от къщите в Стария град, а всички оператори – без този на Община Пловдив, бяха решили да си починат. Така изпуснаха сензацията.В салона, където се провеждаше срещата, имаше пиано – едно момиче се грижеше за музикалния фон. В един момент обаче то /после се разбра, че в цялата работа има доста режисура/ засвири “Всички имат нужда от любов" на "Бийтълс", Петър Стоянов започна да пее, принцът известно време се ослушваше и неочаквано влезе в дует.Според протокола на кралския двор подобно поведение било недопустимо.Новината се разнесе за секунди. Хората от протокола на принца започнаха да звънят в Бъкингамския дворец и да търсят консултации – как да реагират.Британските журналисти се проклинаха, че ги е домързяло да се качат на горния етаж. Започнаха да наддават за касетата на общинския оператор Асен и човекът сигурно щеше да изкара доста пари, ако от администрацията на президента не бяха го отрязали.Тома Спространов, който в този момент е бил на гости в Англия, разказваше по-късно как новината за дуета с българския президент е била във всички новинарски емисии и на първите страници на вестниците.От цялата работа колежката Веселина Божилова направи един много любопитен филм, излъчихме го няколко пъти и данданията започна да се забравя.След две години обаче историята получи неочаквано продължение.Попаднахме на мургавите младоженци, които още живееха със спомена за високото посещение на сватбата им. В чест на принца даже бяха кръстили първородната си дъщеря Даяна - по онова време името Камила съвсем не бе актуално.Не знам какъв подарък им беше връчил Чарлз, но от общината бяха дали на младото семейство общинско жилище – като благодарност за добре изиграната роля. В сватбата имаше също известна доза режисура.Когато ги посетихме жилището беше вече доста занемарено, хладилникът – празен, защото и двамата бяха без работа, а малката Даяна постоянно беше болна. А може би и гладна.Някой беше дал акъл на младия баща да пише на Чарлз, който беше изиграл ролята почти на кум.Тази история колегите превърнаха в един смешен и тъжен филм. Момчето сричаше пред камерата писмата до двореца, които някой друг му беше помогнал да съчини.В тези писма се описваше тежкото материално състояние на младото семейство и болестите на малката Даяна. В края се отправяше горещата молба за отпускане на малко “финанс" – да се ремонтира жилището, да се купят лекарства и започне някакъв бизнес.Някаква госпожа от канцеларията на принца беше отговорила веднага – тя отправяше от името на Чарлз височайши благопожелания, но и информираше, че не е в практиката на двореца да удовлетворява каквито и да е молби, свързани с материални въпроси.Момчето не се отчайваше и пишеше отново – отговорът беше почти същият. Не знам дали госпожата от канцеларията изобщо е уведомявала своя работодател за кореспонденцията.Мисля си и дали след разпечатването на поредното писмо не си е бърсала ръцете с бяла копринена кърпичка. В крайна сметка от Кралството не дойде и едно пени.В резултат на стиснатостта на престолонаследника името на малката Даяна бе сменено. Новото име бе адекватно на традициите в махалата.