Около нас вече гъмжи от европейски примери, които удрят по достойнството ни, бият ни по коравите глави, унижават ни, но на нас не ни пука. Ние сме решили да бъдем смирени, както винаги, да се снишим и да очакваме бурята да премине. Чудим се как да се извъртим, да се изхлузим като мокра връв, но да не сбъркаме посоката на вятъра. Плюнчим пръстите да видим откъде духа и се ослушваме като лалугери.
Само че този път я сбъркахме. Не съвсем генерално, тъй като ЕС и НАТО няма да го позволят, но достатъчно, за да се чувстваме смачкани от собствения си страх и малодушие. Поведението ни е позорно.
Президентът Радев плаши, че дадем ли въоръжение на Украйна, сигурността ни е заплашена. Военният министър пък казва, че няма какво да дадем, армията ни е опоскана. Ами дайте една кутия патрони, господин министър, все е нещо. Премиерът Петков също се гъне, облян в празни приказки от рода на: "Твърдо подкрепяме Украйна“. Не е случайно, че италианска медия вкара Петков във "фантастичната четворка на Путин“ – заедно с ръководителите на Унгария, Сърбия и Словакия. Слаб, нерешителен, безволев – това е подаръкът на Петков от руската агресия в Украйна.
В Народното събрание има внесено предложение за оказване военна помощ за Украйна, предстои дебат и гласуване. По-добре да не слушаме нищо, тъй като отново трябва да чуем антибългарските тези на Копейкин и "Възраждане“, на БСП, на всички руски агенти в парламента. Нов позор се задава за българското Народно събрание, което вероятно ще гласува против предложението и така ще аплодира Путин.
Позорът ни става още по-мащабен от действията на други европейци. Литва гони руския посланик и спира руския газ, това правят и Латвия, и Естония. Ние викаме посланика в Москва за консултации и чакаме Митрофанова също да отпътува. Ще си тръгне, ама друг път. Трябва да бъде изгонена, ако
Кирил Петков и България имат дупе за тая работа. Нямат.
Трите балтийски републики заедно са горе-долу колкото България. Заобиколени са от Русия и Беларус – агресорите срещу Украйна. Били са част от СССР и руските апетити към тях винаги са изострени. Но там няма страхливци.
А ние така сме се усукали от страх, че не смеем да поканим украинския президент Зеленски да говори пред българския парламент. Защото той ще каже такива лоши неща за руските агресори,че съвсем ще разклати нервите на пропутинските твърди глави, а не бива – те са национално богатство и големи патриоти. Като пловдивския депутат
Елена Гунчева, която мечтае за руски удар по Министерския съвет. Освен това Зеленски ще поиска и помощ. И какво да му кажем – нали ти даваме чаршафи и възглавници, какво още искаш.
По-добре да си спестим този позор. В същото време Зеленски говори пред двете камари на румънския парламент и покани румънците да участват във възстановяването на Украйна. А Румъния е почти на бойното поле, но депутатите аплодират Зеленски – без страх какво ще си помисли Путин. Те бранят собственото си достойнство.
Позорът ни се измерва с обичта ни към руския агресор. Толкова много доказателства за ролята ни на Троянски кон се натрупаха, че излишно е да отричаме. Съвсем ще станем за смях.