Мавзолеят на комунистическия вожд Георги Димитров е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното му тяло. Построен е за рекордния срок от 6 дни. През това време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.
Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в Централните софийски гробища.
На 9 август 1999 г. със заповед на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се разпорежда мавзолеят да бъде премахнат. Заповедта е подписана от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, който е упълномощен от министър Евгений Бакърджиев да го замества, защото е в отпуск, пише БТА.
От 21 до 27 август са необходими няколко експлозии, за да бъде конструкцията окончателно съборена. След първия взрив мавзолеят само се накланя на една страна.
Видеото по-долу може да видите възгласите на очевидците, които видимо са доволни от неговото събаряне, но и видимо подигравателни, че първият взрив е неуспешен.
Дебатите са съдбата на гробницата на Димитров започват още след кремацията на тялото му през 1990 година. Тогава има и предложения на мястото на мавзолея да бъде издигнат голям атракционен център с ресторант и нощен клуб.
Самият Костов присъства на първата експлозия, заедно с кмета на София Стефан Софиянски. Както стана ясно, тя се оказва неуспешна, макар 300-килограмовото взривно устройство.
Последват още няколко детонации. На петия ден са предприети локални взривове - само на покривната конструкция.
Накрая в разрушаването на сградата се включват машини - булдозери и хидравлични чукове. Заради неуспешните няколко опита Бакърджиев получава и прякор, а чуждестранните медии отразяват подробното неуспешните опити за събарянето на гробницата. Оправданието на управляващите е, че мавзолеят е строен като противоатомно убежище.
Събарянето на Мавзолея на Георги Димитров е осъдено от БСП, които наричат неуспешните взривове "възможно най-красноречива илюстрация както на цялата порочност на самия замисъл, така и на управленското безсилие, което стои зад него".
И до днес продължават споровете трябвало ли е наистина сградата да бъде унищожена, или да остане в качеството си на музей. В момента на нейното място все още няма нищо новопостроено.
Освен обществен отзвук, няколкото неуспешни опита за взривяване на мавзолея в София са отразени и в чуждестранните медии. В статия под заглавие "Мавзолей на комунистически лидер се съпротивлява на опитите да бъде вдигнат във въздуха" "Гардиън" съобщава за несполучливите два опита в събота на властите в София да разрушат мавзолея на Георги Димитров, пише БТА на 23 август 1999 година.
В същия ден агенцията цитира и публикация във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" под заглавие "Мавзолеят на Димитров не ще да се срине".
На 26 август берлинският в. "Тат“ коментира: "В това, че с едно натискане на копчето и с 300 кг динамит не можеш да се освободиш от комунистическото си минало, трябваше да се убеди българското правителство. Четири опита да бъде взривен мавзолеят на бившия български комунистически министър-председател Георги Димитров отидоха на вятъра. Детонациите само разклатиха масивната грамада от мрамор и бял камък, но не успяха да я съборят“.