"Когато се избере инвеститор клас 'А', той достатъчно добре е показал намеренията си и не е нужно да правим търг, с което да създаваме предпоставки за обжалване и спъване на съответното развитие", отбеляза Атанасов. Той призна, че няма информация за конкретни инвестиционни намерения за изграждане на нови пристанища.
Промените в Закона за пристанищата целят облекчаване и съкращаване на процедурите за разглеждане на инвестиционни инициативи за изграждане на нови или разширяване и модернизиране на съществуващи пристанища. Най-съществената промяна е свързана с премахване на двустепенната система на устройствено планиране на територията на пристанищата за обществен транспорт. С настоящия законопроект се предлага да се премине към едностепенна система на устройствено планиране, като на генералния план на пристанището се предоставя статут не на опорен план, а на подробен устройствен план, който се изработва като план за регулация и застрояване за пристанищната територия и като парцеларен план за пристанищната акватория (като вид неурбанизирана територия).
Поправките в Закона за пристанищата ще дават възможност да се строи на морското дъно. Според експертите, основният път за реализиране на инвестиционните инициативи в областта на пристанищното строителство е отвоюване на територия от морската или речна акватория, тъй като географските особености на българското и естественото развитие на крайбрежните градове не дават много възможности това да стане чрез изграждане на нови пристанищни съоръжения на сушата.
В закона ще се даде и определение за "пристан". Сега действащото законодателство не ги признава като пристанищни съоръжения и не позволява те да бъдат използвани по предназначение, но на практика те функционират. Хидротехническите съоръжения ще позволяват през светлата част на денонощието и при благоприятни метеорологични условия да бъдат използвани за приставане на определени видове кораби. Морска администрация ще контролира пристаните и ще може да временно да спира работата им, което в момента е законово регламентирано, посочи Атанасов.
За следващия вторник във Варна е насрочено обществено обсъждане на подготвените законови промени. Обсъждането е насрочено за 10 часа в общината.
В периода 22-24 май догодина Варна ще е домакин на Конференция на председателите на парламенти на страните-членки на Парламентарната асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС), обяви още Димитър Атанасов. В края на ноември България пое ротационното председателство на ПАЧИС, а Атанасов бе избран за заместник-председател на организацията. По време на българското председателство през следващите 6 месеца тя ще бъде ръководена от председателя на парламента Цецка Цачева. Българското председателство ще бъде под знака на 20-та годишнина от създаването на ПАЧИС.