Съмнявам се, че тези избори ще произведат стабилизация на политическата ситуация в страната. Политическата криза ще продължи, защото този формат на Народното събрание, с тези "играчи“ под една или друга форма, в различни съотношения трудно могат да произведат устойчива коалиция. Това каза преподавателят в Катедра "Политология“ на Софийския университет "Свети Климент Охридски“ доц. Милен Любенов в предаването
"България, Европа и светът на фокус“ на
Радио "Фокус“.
Според него дори политическите партии в 51-вото Народно събрание да успеят да съставят правителство, то вероятно също ще има кратък живот. "Не изключвам пролетта отново да отидем на предсрочни парламентарни избори, което вече ще бъде една много сериозна криза на демокрацията и на политическата система на страната изобщо“, прогнозира политологът.
Това, което ще определи резултата от следващите избори, е избирателната активност. "При избирателна активност около 2 милиона може да се стигне до доста изненадващи резултати като съотношение между партиите“, заяви доц. Любенов.
Той отбеляза, че на последните избори всички политически партии са отбелязали намалени резултати в сравнение с предходните парламентарни избори. Много малко е съществената законодателна дейност в 50-то Народно събрание. "Повече се акцентираше върху PR-а, върху предизборната кампания с формирането на различни временни парламентарни комисии“, посочи доц. Милен Любенов.
Невъзможността да се състави правителство в рамките на 50-то Народно събрание означава, че ГЕРБ-СДС не са успели да намерят формулата за постигане на договорености с потенциални съюзници, с които да управляват страната. "През последните години на няколко пъти те получаваха мандат да съставят правителство, но така и не намериха партньори, с които да управляват“, припомни политологът.
Според него "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ отново ще се явят заедно на предстоящите избори. "Това, което в момента е в интерес на ПП-ДБ – парадоксално, е ниската избирателна активност. През годините те винаги настояваха за повишаване на избирателната активност, но сега при една по-висока избирателна активност тези гласове, с които разполагат от последните избори, могат да доведат и до един резултат дори под 10%. При ниска избирателна активност тяхната тежест като процентен дял и парламентарно представителство може да се запази“, смята доц. Любенов.
По отношение на разцеплението в ДПС той коментира, че казусът е сериозен и неизбежно ще окаже влияние върху крайния резултат за партията в абсолютен брой мандати. "Каквито и опити да бъдат направени за регистрация на партията в ЦИК и за листите на партията в районните избирателни комисии, това заложено двойно председателство създава правен казус и е твърде вероятно да се стигне до явяване на две отделни формации. Не е изключено това да бъде и под различна регистрация за една от тях. При ниска избирателна активност има място и за две ДПС-та, защото вотът за движението е много специфичен. В Кърджали виждаме много сериозна подкрепа около
Ахмед Доган, докато не така стоят нещата със Североизточна и Югозападна България, където определени структури като че ли по-скоро застават зад
Делян Пеевски“, обясни доц. Любенов.
Той изрази съмнение, че обединението на партиите в лявото пространство може да доведе до консолидация и по-добри резултати. "Това, което наблюдаваме в последните три-четири години, е, че постепенно избирателите оттеглят своята подкрепа от БСП. Мнозина свързваха това с политическото лидерство на партията и вероятно в това има доза истина, но в този момент ние не виждаме някакво сериозно лидерство в БСП и в останалите леви формации. Моите очаквания са, че БСП и коалиция ще получат дори по-нисък резултат от тези 150 000, които взеха на последните парламентарни избори“, прогнозира политологът.
Ако политиците искат да проведат успешна кампания, трябва да акцентират върху програми, послания, да сменят подхода към избирателите, заяви доц. Любенов. "И ако могат, по някакъв начин да покажат най-доброто от своя персонален състав в листите“, допълни той.