"Когато сме се изгубили, когато прекалено много сме били в отговорност, стрес и напрежение и не си даваме време за лично обгрижване, в един момент е нормално да дойде състоянието, което да ни говори, че нещо не е наред. Правиш нещо, с което ти нараняваш себе си, отделяш се от хармонията, замисли се, потърси отговор и решение", посочи тя.
По думите й в такива случаи е нужно да сменим фокуса и "сами да се сритаме", колкото и да ни е трудно в този момент. "Да станем, да се усмихнем, че сме живи, да се обадим на приятели, дори да не ни се говорим, да излезем и те да ни разкажат нещо", обясни психологът.
Трябва да действаме, ако не действаме, влизаме в статика, която няма как да ни размърда към промяната.
"Много рядко хората си позволяват да се хвалят, да кажат с какво се гордеят със себе си и какви таланти разпознават в себе си, какво са постигнали. Битува ограничаващото вярване: Как ще го направя, нали ще кажат, че съм егоист. Хубаво е да го преосмислим и ако може, да го счупим, за да можем да си позволим да се зарадваме на себе си и да се гордеем със себе си", заяви Ангелова.
По думите й критичния поглед, който носим вътрешно в себе си, сме го научили в ранното детство.
"Хубаво е, когато родителят иска нещо детето да развие и да има, да си зададе въпроса: Аз имам ли го, развил ли съм го, показвам ли го. Децата са огледало на нас самите", уточни тя.
"Ако трудно срещаме човек, който да ни пасва, това означава, че трудно сме срещнали себе си, за да си паснем сами на себе си. Тоест все още има някакви неща в нас, с които вътрешно воюваме и тази вътрешна война я прехвърляме и навън", заяви Ангелова по повод партньорските отношения.
"Жените се оплакват, че няма мъже, а мъжете се оплакват, че няма жени. А ние сме си огледала. Много е важно първо да започнем да работим със себе си, да се сприятелим с нашите сенки, с това, което крием за себе си - слабости, съмнения, провали, нещо, в което сме блокирали като емоция", отбеляза психологът.
Според нея жените са влезли с мъжкия синдром - да бъдат кариеристки и изискващи.