- Едва ли ще се отрази толкова положително, освен за някои хотелиери. Съмнявам се, че с промените кметовете са събрали повече средства от туристически данък, отколкото предходните години, когато имаше туристическа такса за нощувки. Собствениците така или иначе плащат такси и местни данъци на общините. Но по-големият проблем е, че събраните средства не се използват целево за туризма, например за реклама на дестинацията и региона. С тези пари обичайно общините си връзват бюджета по други пера. Правят се промени в нормативните актове, които не водят доникъде.
- Бъдещият закон за туризма ще промени ли тази тенденция?
- Законът за туризма вече 3 години се променя и още няма резултат. И моето мнение е, че едва ли ще се случи до края на мандата на това правителство. Практиката показва, че кабинетите правят кардиналните промени в първите две години от мандата си. Основният проблем обаче е законът за ДДС, който беше променен, но все още не са публикувани указанията за прилагането на текстовете му. А вече сме преполовили годината. В момента много се затормозяват взаимоотношенията между туроператорите и туристическите агенти, които продават пакетите им, особено за ваканциите в чужбина. Ние принуждаваме нашите агенти да работят по схема според това как браншът си тълкува закона. Но преди да излязат указанията, не можем да сме сигурни, че сме прави на 100%.
- Какво ще се случи, ако се окаже, че целият бранш е нарушавал закона, след като излязат указанията за прилагането му?
- Напълно възможно е това да се случи. Да се надяваме, че няма масово да се налагат глоби. Същото се получи и през 2007 г., когато влезе новият закон за ДДС, а указанията излязоха в средата на годината. Мисля, че от финансовото министерство могат да проявят разбиране при грешки, които ще са направени от незнание, а не от злоупотреба. Въпросът е, че се създава паника.
- Не е ли виновен и туристическият бранш, че не се е поинтересувал навреме от промените още преди приемането им?
- Този закон се обсъжда две години и нашите предложения бяха съвсем различни. Но накрая се прие това, което предложиха от министерството на финансите.
- Оптимист ли сте за летния сезон?
- Слава Богу, че бизнесът в България не зависи в толкова голяма степен от законите. Зимният сезон беше много успешен, защото имаше много сняг. И според грубите данни, с които разполагаме, има ръст поне от 20% на зимните туристи. Аз бях в Берлин на туристическата борса и мога да кажа, че се очаква поне 10% ръст на немския пазар, който е сред основните за нас. Имам и пряко наблюдение върху продажбите в Холандия и в момента те се движат на равнището на миналата година. В същото време са резервирали 15% повече места в самолетите за България, което показва, че техните туроператори чакат да доведат повече туристи.
- Според други туроператори и хотелиери се очакват и 20% повече гости от Русия. На какво се дължи завръщането на братушките?
- Нещо много важно, което беше постигнато основно с усилията на АБТТА (Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти) и мое лично, е за валидността на шенгенските визи за България. Идеята беше наша, представихме я на зам.-икономическия министър Иво Маринов. Той я прие присърце и я сведе до Министерство на външните работи. И въпреки първоначалния скептицизъм въпросът се реши доста бързо. И това се отрази още на зимния сезон. Лятото специално за руския пазар ще има огромно влияние. Освен това са разрешили и на повече авиокомпании да летят до Варна и Бургас, което също ще даде своето отражение.
- Прогнозите за отлив на този пазар заради фалита на "Алма тур" вероятно няма да се сбъднат?
- Това, което се случи с "Алма тур", не е приятно, но другите два положителни фактора със сигурност не само ще компенсират резултатите от проблема, но и ще доведат до ръст на руските туристи. Нашата фирма към момента има 5 пъти повече записвания на този пазар. Като тук не говорим за проценти, а за многократно увеличение. Хората, които имат шенгенски визи, вече сами резервират ваканциите си направо чрез родни туроператори. Нещата стават значително по-лесно и това ни превръща в доста по-привлекателна дестинация.
- Заради големия ръст на чуждите туристи има ли опасност родните хотелиери да вдигнат цените на почивките и лятото да излезе по-солено на българите?
- Не. Хотелиерите вече разбраха каква да е цената. Има опити да се говори за поскъпване, но поне това лято няма да се случи това.
- В Гърция стачкуват фериботите. Има ли опасност от провалени ваканции на български туристи по островите на съседите?
- Индивидуалните туристи, които пътуват с колите си, ще бъдат толкова, колкото и миналата година. Вероятно обаче ще има отлив на останалите. Ние например спряхме самолетна програма за Родос заради липсата на интерес. Всякакъв вид транспорт е рисков, особено по празниците. Например ако стачката продължи по-дълго, великденските програми с автобус и ферибот са застрашени от проблеми. При всякакъв вид транспорт може да има проблеми, естествено. Това е непредвидимо. Но пък гръцките земеделци не затварят границата, когато започне техният туристически сезон. Досега това се случваше през зимата, за щастие тази година пропуснаха. Абсурд е да го направят през лятото. Но в крайна сметка за софиянци например гръцкото море е по-близко от нашето. Когато сега завършат магистрала "Тракия", това може би ще се промени. Но в момента по-бързо се стига до Солун, отколкото до Бургас.
- Браншът поучи ли се от фалита на "Алма тур"? Започнаха ли да се изискват по-редовни плащания между различните играчи по веригата?
- Фалитът на "Алма тур" няма нищо общо с бранша. Там историята е съвсем друга. И хотелиерите, на които тази фирма не плати, много отдавна знаеха, че тя не плаща. Но така или иначе тя им осигуряваше някакви туристи и те се надяваха рано или късно да си получат парите. Като междувременно разчитаха на допълнителните услуги, които предлагат в хотелите си и които не влизат в предплатените пакети. Естествено заради кризата има промяна. Преди две години хотелите спокойно изчакваха плащанията и никога не са припирали за това. Фалитите на туроператори не промениха факта, а тук основно условие се оказа нуждата от свежи пари, каквито трябват на всеки.
- Ще правите ли черни списъци на фирми, които не се изплащат?
- Не. Те се знаят. Всеки, който влезе в сайта на съответната фирма и види, че е член на АБТТА или на друга браншова организация, има по-висока гаранция. Името на фирмите в момента е най-важното.
- Как туристите да се ориентират коя компания е читава?
- Това е най-лесното. Влизат в сайта й и проверяват за точен адрес, актуален телефон, лого на браншова организация, както и лиценз за извършване на дейността. В нашия бранш все още има много фантоми. Когато обърнем внимание на Комисията за защита на потребителите към такива субекти, те обясняват, че могат да санкционират само законните компании. Така, ако работиш нелегално, не те ловят законите.
- Ще се оскъпят ли пътуванията, ако се приеме евродирективата за гаранции за туристите при фалит на авиопревозвачи?
- Този проблем у нас може да се реши със създаването на гаранционен фонд, което обаче не се знае доколко е възможно. Аз бях убеден, че при фалит на авиокомпания в Европа всеки, който си е купил билет, ще си получи парите обратно. При банкрута на МАЛЕВ обаче се оказа, че това не е точно така. И че ние, агентите, които продаваме билетите на авиокомпаниите, трябваше да платим този риск. И въпреки че превозвачът бе обявил фалит, от ИАТА изискаха да преведем парите за полетите за следващите 15 дни, които бе ясно, че няма да се осъществят. Вместо да ги върнем на клиентите. Но така или иначе подобна такса естествено ще оскъпи пътуванията. И сега при самолетните билети, особено на нискотарифните компании, 80% от цената се формира от таксите - летищни, за сигурност и други.
Източник: в. "Стандарт"