Пламен Павлов: Много от нашите беди днес се дължат в голяма степен на решенията на Берлинския конгрес

Ако тръгнем да реабилитираме Берлинския конгрес, защото днес съществуват такива опити, ще бъдем много далеч от историческата истина. Клеймото върху него няма как да бъде изтрито в нашата история, защото той довежда до едно гигантско разпокъсване на нашия народ, на неговите естествени етнически граници, признати в султанския ферман за създаване на Българската екзархия.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов по повод на сключения на днешната дата преди 144 години Берлински договор.

 

"Берлинският договор е легитимната форма на завършването на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./, за професионалните историци той има научно значение, но за българското общество, в неговото съзнание, водеща винаги ще бъде емоцията. Много от нашите беди днес се дължат в голяма степен на решенията на Берлинския конгрес. Там европейският концерт взема съдбоносни решения за бъдещето на българския народ без изобщо да го пита“, подчерта проф. Павлов.

Той припомни, че ако разтворим протоколите на Берлинския конгрес, ще видим, че там се отделя изключително голямо място на Гърция и на нейните "законни“ права върху Румелия, Варна и други български територии, като същевременно се говори много малко за България.

"Разпокъсването е факт. Ако днес тръгнем да реабилитираме договора, защото има и такива опити, ще сме много далеч от истината“, категоричен е историкът.

Според него трябва да се помни какво реализира Берлинският конгрес и че той направи това без да отрича българското етническо мнозинство в тези разпокъсани територии.

Проф. Павлов смята за погрешни опитите, включително и на интелигентни хора, в последно време да се отрече съществуването на Санстефанския договор.

"Такъв договор има и той е сключен между двете воюващи страни. За съжаление, той е един доста авантюристичен подход на руската дипломация, който торпилира споразуменията, които Русия е сключила с Австро-Унгария в Райхщад и Будапеща и гласните или негласни договорки с Великобритания. Когато мислим Сан Стефано и Берлин, ние трябва да имаме предвид, че когато нямаш държава, така се постъпва с един народ“, подчерта ученият.

Проф. Павлов смята, че трябва да ценим факта, че е възстановена българската държава, но не можем да изпадаме във възторг към Берлинския договор – нещо, което той без съмнение не заслужава.

От съвременна гледна точка, хората в днешна РС Македония би трябвало да си спомнят за онези адреси, които пращат всички български общини от цяла Македония и в които искат да бъдат част от Княжество България, заяви проф. Павлов.

"Днес скопската пропаганда не просто отрича тези факти, тя ги игнорира. Отдава го на някаква митична българска пропаганда, което е пълна глупост. Достатъчно е да погледнем какво пише най-известният славист по онова време проф. Григорович. При посещението си в Македония през 1843 г. той говори единствено и само за българи и не вижда никакви други славяни. И не само той…Има огромни планини от исторически извори, които потвърждават неговите наблюдения“, каза историкът.

Той със съжаление отбеляза, че днес в Скопие продължават да се разиграват абсурди и нископробни постановки.

"Самият страх от българизация показва, че вдъхновителите на тази истерия очевидно знаят за какво става дума. Става дума за българи или както казва големият писател Младен Сърбиновски – отродени българи, които са отродени на сила. Все пак съществува някаква надежда, че ще се върнат към здравия разум“, заяви проф. Пламен Павлов.