Не само, че ще изгубим повечето пари по ПВУ, но и почти няма да взимаме европейски пари в бъдеще. Както е тръгнало така ще са нещата. Това написа във Фейсбук
Атанас Пеканов, бивш вицепремиер по управление на европейски средства в служебния кабинет "Донев".
"С интерес слушам различни публични изказвания от последните седмици, които ни убеждават колко е хубаво да се откажем от парите по ПВУ, да не вземем да се пренапрегнем като променим нещо в България. Аргументите варират от някакви бомбастични измислени числа колко много ще загубим от реформите (тук наддаването върви между 30 и 100 милиарда за момента, като Радомир Чолаков е лидер, но съм сигурен, че ще се качи до края на кампанията) до идеята, че тези европейски пари си били наши и не бива да ни ги дават с условия, която отдавна се лансира от "Възраждане". Тя звучи примамливо и рационално, затова да си припомним.
Планът за възстановяване и устойчивост беше приет през лятото на 2020-та като за първи път беше въведен в ЕС нов подход за изплащане на парите към държавите-членки – вместо както досега по извършени разходи (cost-based), парите се изплащат само под условие за извършен напредък по дадени реформи (conditionality, performance-based approach). През лятото на 2020 всички страни-членки се съгласиха, че щом Европа ще вземе за първи път общ дълг в такъв размер, е хубаво да обвърже разпределянето на тези пари с ясни реформи. Това е желание на някои стари страни-членки от доста отдавна, а ЕК за първи път го предложи през 2018-та (с отпадналия инструмент BICC), тогава също дебатирахме дали това е добър подход. В общи линии ЕК всяка година дава напътствия за реформи на страните-членки (country-specific recommendations) и понеже никоя от тях не им обръщаше особено внимание доскоро, с този нов подход се търси начин да бъдат мотивирани да свършат част от работата по реформите срещу европейско финансиране.
Тук не коментирам дали това е добре или зле. Действително този нов подход носи смислен устрем към реформи, които дават резултати – в България например даде повече мотивация за прокарване на антикорупционно законодателство с промените по ограничаване на безконтролната власт на главния прокурор.
В страните отличници по ПВУ – Испания, Гърция, Хърватия, отчасти Италия, виждаме разгръщане на доста по-всеобхватни реформи. В същото време това са и страните с най-силно икономическо представяне в ЕС в последните години – обратно на световната финансова криза. Не всичко се дължи на парите по ПВУ, но със сигурност те не са навредили на тези икономики. Но виждаме и как този подход "пари срещу реформи“ може да се превърне в политическа дъвка и да предизвика пълен блокаж, особено в ситуация на фрагментиран парламент, липса на мнозинства и политическа воля за движение напред, както се случва в България в сферите енергетика и върховенство на закона. Да не говорим, че обвързването от ЕК на плащанията в големи траншове води до странни и непопулярни ситуации – парите за саниране и метрото например да зависят от закона за личния фалит и една пътна карта за декарбонизация (която очевидно мнозинството депутати явно не са чели, защото можеше да разберат, че тя има сравнително необвързващ характер).
Подходът "пари срещу реформи“ обаче е и подходът, по който иска да поеме новата Европейска комисия и по всички структурни, кохезионни, земеделски и други фондове в следващия си бюджет. От няколко месеца говорим по тази тема в Брюксел, а вчера във FAZ имаме първото потвърждение за това от неофициална презентация на ЕК, която нахвърля тези идеи. В общи линии предложената от ЕК посока е на отдавна нужното опростяване и намаляване на фондовете и програмите в Европейския бюджет (които са буквално стотици!), но и на обвързване в бъдещето на всички плащания с изпълнение на реформи като за основа трябва да служи опита от ПВУ.
Въпреки, че се радвам на всички определения, които чувам по мой адрес когато се опитвам да говоря за ПВУ ("представител на колониална администрация“, "нагъл троцкист“, "неолиберален министър“), най-добре ще бъде да сме наясно за тези тенденции и България да помисли добре като държава как иска да действа в следващата година, когато част от тези решения ще се вземат. Иначе ще играем както си знаем – нещата се решават, ние си мълчим, и после като дойде време да се изпълнява това, за което вече сме се разбрали, започваме да се ежим. А кандидати да се ежат има много както виждам и на тези избори", пише още Пеканов.