"За ЕС природата не е онзи приоритет, който може да бъде като значка за съюза. Оказва се, че туристите посещават конкретна страна заради културни ценности, археологически забележителности, но много малко идват, за да се докоснат до природата. Трябва да осъзнаем настоящата, ежедневната загуба на биологично разнообразие, загубата на местообитания и видове. Затова целта на такъв голям международен проект да се обменят добри практики. В хода на проекта ще бъдат изработени специализирани, транснационални планове за опазване на видове и местообитания. Една от основните и дългосрочни цели по този проект би следвало да бъде напредък в осъзнаването и информираността на обществото за природата като културно достояние, което изисква съответната грижа и мерки за подобряване и поддържане.", съобщи Иван Камбуров- ръководител на проекта.
Камбуров съобщи още, че Европа е с ниска ефективност по седем от осемте показателя за въздействие върху биоразнообразието, включително състояние на гори, земеделие и инвазивни чужди видове, глобалното затопляне, урбанизацията и замърсяването... Площта на Защитените територии е единствената мярка, която показва положително развитие.
Правна основа на Проекта са двете европейски директиви - за хабитатите и за птиците, на които се основава мрежата НАТУРА 2000, а конкретно място на въздействие -
влажните зони реки, езера и крайморски брегове.
Конкретно за Парк "Странджа" проектът ще бъде насочен към три основни цели. Първата цел е да се види в какво състояние са дюните по устието на река Велека и защитена местност Силистар. Предвижда се изработването на план за обществен контрол и инвентаризация на дюните комплекси при отдаване на концесии.Трябва да се определи съвременното състояние, заплахите, и възможните мерки за опазване им. В границите на Европейски съюз - понтийските дюни комплекси могат да се открият единствено по българския и румънски бряг на Черно море, и са сред най-редките местообитания за Натура 2000 мрежата на континента
Втората цел на проекта е изработването на план за опазване на блатните костенурки, които се явяват индикатор за състоянието на речните екосистеми. При изготвянето на плана ще се разгледа опазването и на други приоритетни за защита в парка влечуги, притежаващи сходни биологични характеристики и обитаващи местообитанията на блатната костенурка. Такъв вид е Каспийска блатна костенурка който на територията на Европейския съюз се среща единствено в България и Гърция.
Проектът ще изработи и специализиран план за опазването на Белият щъркел. Ще се търсят причините за неговото изчезване в Странджа. Допреди 25 години щъркелът е широко разпространен в селищата на Странджа. В момента той намалява своята численост. От общо 21 селища в парка, гнездящи щъркели има единствено в 4 населени места. Подобна е и общата тревожната тенденцията за Европейския съюз.
Друг основен акцент от Проекта BeNatur е свързан с издаването и широкото разпространяване сред заинтересованите среди на научно- популярни наръчници за ключови елементи на Натура 2000 зоните в Странджа.
Ще бъдат проведени над 15 обучения в Царево, Ахтопол, Малко Търново и Бургас, като целта е да се запознае обществеността какви са възможностите за развитие за развитие на устойчив туризъм, включително чрез представяне на биологичното земеделие в зоните на Натура 2000.