3 август 2001 година е дата, която е незабравима за едно младо българско семейство, но е и паметна за репродуктивната медицина в България.
В 14.23 часа в столичната Първа АГ болница "Св. София" или както всички софиянци я помнят - "Тина Киркова", поема първата си глътка въздух едно малко момиченце - Роберта.
Роберта, разбира се, е специална за своите родители - Екатерина и Росен Котеви, но е и много специално момиченце за историята на медицината в България. Защото тежащото 2850 грама бебе е първото, родено след ин витро процедура със замразен ембрион у нас. Практика, която в днешно време се прилага от всички клиники за репродуктивна медицина, но преди 18 години е огромна крачка напред за ембриолозите и гинеколозите, които помагат на семействата с репродуктивни проблеми да имат свое дете.
"Създателката" на Роберта е д-р Диана Николова, която през 1997 година току що е приключила своята специализация по акушерство и гинекология и ембриология. Пред
Dir.bg тя започна разказа за своето "ледено" чудо, с което поддържа връзка и до днес.
"Беше 1998 г. Тогава при мен дойдоха Росен и Катя. Женени от известно време, а бременност няма. При изследванията се оказа, че Катя има проблем с маточните тръби. Налагаше се операция. Така тя стана първата пациентка, оперирана лапароскопски в болницата. Дотогава се правеха само диагностични лапароскопии. По стечение на обстоятелствата предишната година се бях върнала от Австралия, където бях асистирала на подобни операции и така с повече кураж влязох да я оперирам. Оказа се, че Катя има страшно много сраствания около тръбите, голяма част от които успях да премахна", обясни д-р Николова.
През следващите месеци Катя отново се опитва да забременее по естествен път. Това обаче не се случва и д-р Николова решава да пристъпи към оплождане чрез ин витро.
През пролетта на 2000 година процедурата е извършена. За съжаление на младото семейство тя е неуспешна. При подготовката за ин витрото обаче д-р Николова е взела решение да замрази няколко ембриона.
"Тогава по света тази процедура беше утвърдена и се използваше. Имаше и родени бебета. Затова и самата процедура не ме притесняваше, но беше много емоционално дали ще успеем. Използваше се метода на т.нар. "бавно замразяване", което трае няколко часа. Извадените от майката яйцеклетки се оплождат и се наблюдава колко ембриони се развиват и какво е тяхното качество. На третия ден се пристъпваше към замразяване на най-качествените ембриони при минус 283 градуса. След края на процедурата ембрионите се съхраняват в течен азот", допълва гинекологът.
Тук в разказа на д-р Николова се включва и самата Катя Котева, която се връща към спомените за най-трудните месеци в живота си.
"Беше ноември 2000 година. Направихме ин витро процедурата. Толкова бяхме развълнувани, че изпратих съпруга ми да изкупи всички тестове за бременност от аптеката. В началото на декември бях на преглед, когато чухме туптенето на сърчицето. Бях толкова щастлива, чак не вярвах, че ми се случва. До февруари лежах от страх", разказва Катя.
По думите й, след това бременността й е била изключително лека. Терминът й бил на 10 август, но на 3 август околоплодните й води изтичат.
"Спомням си, че беше петък. Много горещ ден. Катя ми се обади, че водите й са изтекли преди обяд. С дежурния екип с много вълнение, но и притеснение дали всичко ще е наред с бебето, пристъпихме към секциото. Но да, Роберта се роди здрава и сега вече е една голяма госпожица", допълва д-р Диана Николова.
"Ревливо бебе" - така описва дъщеря си Катя Котева.
"Кърмих я 10 месеца и не съм я гледала по-различно от другите бебета, защото е родена след такава процедура. Израсна и в София, и в Несебър, откъдето съм родом аз. Сега е ученичка в Националната финансово-стопанска гимназия, а догодина ще е абитуриентка. Като всички млади хора се интересува от компютри ", каза още майката, която 3 години след раждането на дъщеря си, забременява по естествен път и ражда сина си Марио, който сега е осмокласник.
Катя Котева споделя, че за семейството й д-р Николова е най-любимият човек.
"Толкова много я обичам. Тя е най-любимият ми човек, след съпруга и децата ми. Ако не беше тя, може би нямаше да имам деца", заключва Катя.