Паметникът на скърбящия войн - безсмислието на войната

“Този паметник няма аналог, той дава другата гледна точка… Безсмислието всъщност на войната, когато два съседни, а тук, по границата братски народи, трябва да воюват един срещу друг, поставени в политическа кауза". Tова каза в предаването “Туризмът на Фокус" с водещ Ася Александрова, Валя Александрова - член на Управителния съвет на Асоциация на екскурзоводите в България - Северозапад. 

Пред видинската гара е разположен най-благородният в цяла България паметник, Паметникът на скърбящия войн, който е определян от английски журналист без аналог в цяла Европа. 

“Ако погледнем старите снимки на града, паметникът, посветен на Сръбско-българската война от 1885 г. – това е война, която защитава Съединението на Княжество България и Източна Румелия, няма аналог от гледна точка на това, че сме свикнали паметниците да увековечават победи и те да излъчват победата, силата, славата, триумфа. В този ред на мисли, Паметникът на скърбящия войн – неслучайно и името му е такова, дава другата гледна точка, може би гледна точка, която сме свикнали да виждаме, посветена на тази братоубийствена война между Сърбия и България, по-скоро от литературната ни гледна точка. Безсмислието всъщност на войната, когато два съседни, а тук, по границата братски народи, трябва да воюват един срещу друг, поставени в политическа кауза. Този паметник в старите снимки на града се е намирал в центъра на града, по-късно е преместен на гаровото пространство, в което се намира и до ден днешен. И разбира се, проектът на Андрей Николов е уникален поглед с това, че самият войник победител се е привел, свалил е пушката, главата му не е гордо вдигната, а е приведена, и всъщност тази победа не е ознаменувана с триумф, когато воюваш срещу събратята. Тежка тема по-късно и в Балканските войни, особено след Първа световна война, завършила с пагубния Ньойски договор за България, е да живееш на граница, защото и по-късно войните, със скроените от Великите сили и политици граници, до ден днешен разделят наши фамилии от двете страни на границата".

А иначе емблемата на Видин е крепостта "Баба Вида“ - единствената запазената досега средновековна крепост в България. Пише, че е изградена върху римската крепост Бонония. Защо е създадена Валя Александрова продължава своя разказ:

“Сама по себе си крепостта "Баба Вида“ е уникален "албум“, защото в самата крепост се наслагват няколко цивилизации. Сама по себе си историята на крепостта може да покаже ключовата роля на нашия град още от античността, през средновековието и разбира се, в новата история след Освобождението. Може би да започнем с географското положение на самата крепост, а оттук – и формирането на историята на нашия град. Да се намираш на това уникално място, където завоят на Дунав прави нашите посоки във Видин – север не да го свързваме със северната ни граница Дунав. Напротив – реката за нас е изтокът, а именно заради естественото укрепление на реката още от времето на голямата велика Римска империя Дунавският лимес е бил стратегически важен за охрана на империята. Права сте, че всъщност старите археологически пластове в първия двор на крепостта датират и могат да бъдат видими от туристите с просто око, както се казва, още с римския си градеж. С тази идея като фортификация тя се развива и през средновековието и над римския градеж туристът ще може да преброди и няколко исторически епохи, буквално казано, стоейки само в една точка на крепостта – там, където върху римския градеж започва изграждането и на средновековната укрепителна двойна система на крепостта. Да, най-добре запазена е в цялостен вид нашата крепост и тя е свързана с този си разцвет – именно с времето на средновековието. Минимум около час време турист спокойно може да прекара, без да усети времето, в разказите не само за легендите на крепостта, но най-вече в обиколката си от това средновековно велико минало на Видинското царство. Неслучайно и трите най-емблематични кули на крепостта са най-привлекателните точки за снимки на туристите, а част от тях са и сцена на различни културни мероприятия, на срещи, на презентации. Въобще не говорим за нашата крепост само като историческо наследство, а ако отворите и "албумчето“ на крепостта, с всички филми – и български, и чужди, които са снимани, именно заради този автентичен интериор на крепостта, можем да напишем цяла туристическа пътека само за ролята на тази крепост във филмовата индустрия. Неслучайно и интересът е голям и за нас тя е декор не само на средновековното величие на града ни, но разбира се, след Освобождението, с доста превратни времена и като политика и отношение, като наследство бихме казали, че тази крепост в началото на нашата българска река като участък до ден-днешен е стожерът на вечния град. Загатвам тези мостове, защото умението културно-историческото наследство да живее в духа на града днес, а и да бъде превърнато не само в атракция, но и в привлекателна точка за различно използване на това, което имаме като културно наследство, "Баба Вида“ е един от емблематичните примери. Тази крепост не е застинала история, а съвременна част от динамиката на града ни". 

Джамията  е единствена в света, която на върха на минарето има сърце вместо полумесец. 

“Зависи как ще го погледнем – дали с очите на туриста, който много повече обича да разглежда с легенди, или с очите на професионалиста, който знае, че сред символите на исляма не е единствено и само полумесецът, а е и обърнатият знак на пиката. Действително джамията ни е известна не само със завършващото обърнато сърце, или пиката като знак, както я наричаме от играта на карти, а най-вече с ценните староарабски книги, които доскоро, преди реставрацията на джамията, са се намирали в библиотеката на Джамията на Осман Пазвантоглу – една доста противоречива личност за града ни, тъй като той е известен отцепник от властта на империята. Точно отцепниците много по-често използват религиозния символ на обърнатото сърце или на знака на пиката. Но пък легендата е много красива!".

Каква е тя ще разбере, ако чуете звуковия файл!