Масово разпространеното мнение е, че гръцките перилни и почистващи препарати или тези продавани по магазините в Гръцко са значително по-евтини от тези в България. В първия срещнат хипермаркет в Александруполис предположението се потвърждава веднага. Омекотител за пране от гръцка марка в 4-литрова разфасовка се предлага за цифром и словом 1 евро.

Омекотителят е в 7 аромата, а промоцията е смъкнала цената му тройно. В халето на хипермаркета имаше десетки нашенци, които бутат пълни колички само с омекотители или прахове за пране.

Освен съмнителни гръцки марки обаче се предлагат и такива на престижни производители. Петкилограмова разфасовка от известна компания вървеше миналата седмица на не особено приемливите за нас 12 евро. Картината обаче се променя веднага, след като на сносен български консултантите ви обяснят, че ако купиш 1 туба, получаваш още една бонус.

В хипермаркетите всеки втори продавач консултант разбира български, а всеки трети го говори прилично. За това са се погрижили българските туристи, както и многото сезонни работници, прескачащи от двете страни на границата през лятото. 

На половин цена са и сапуни, препарати за отпушване на мивки, дори и модерните в последно време препарати на дозички, които иначе струват доста солено, сподели семейство от Момчилград, за което прескокът към Александруполис е ежеседмично занимание. Освен за лична консумация, те завъртат и малък алъш-вериш у нас и препродават.

Другият вид туризъм в Северна Гърция е кръчмарският. Дори и в курортните градчета кръчмите не са много по-скъпи от редовите в България, но при всички положения са
много по-евтини от тези на черноморските ни курорти.

Обслужването е перфектно, защото гърците може и да не обичат българите, но обичат парите им. Това пък, което харесва нашенецът, са препълнените порции, сервирани в огромни чинии.

Разфасовката на алкохола в кръчмата е 200 грама, независимо дали е узо или вино. Цените са аналогични на българските. 200 грама узо е 10 евро, това прави по 2,5 евро за 50 грама. Това прави 5 лева за малка напитка, колкото е разценката и в българска дискотека за родно питие.

Храната по пазарите обаче е сравнително скъпа, а прословутата риба - още по-скъпа, като върви от 10 до 40 евро.

Затова българите, връщащи се след пазарджийският уикенд, са натоварили багажниците си предимно с предмети за бита и неизменните почистващи препарати. На връщане опашките през Маказа са още по-солидни, защото на гръцко-българските пунктове отбиват всяка втора кола за щателна митническа проверка.