Пациент с отрязан нос беше спасен в ИСУЛ, носът му е възстановен

Още една история, която завършва с щастлив край, от УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“. Пациент с отрязан нос беше спасен, носът му е възстановен и вече се чувства отлично, съобщиха от болничното заведение. Заслугата е на наш 30-годишен лекар, отоларинголог, който проявява голямо хладнокръвие, извършвайки сложната операция.

"Знаех от екипа на Спешна помощ, че става въпрос за тежка разкъсно-контузна рана на лицето и носа. Това, което видях на място обаче беше много по-страшно: пациентът беше с почти пълна ампутация на външната част на носа, който висеше на една кожичка“, разказва д-р Венелин Маринов, който, заедно с още няколко лекари от Клиниката по Ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“, успява да върне обратно на мястото му отрязаният обонятелен орган.

В екипа, осъществил сложната операция, влизат още д-р Виктор Илиев, д-р Жулиде Касабоглу и м.с Милева

"Бях се качил на стълба, за да окастря дърво в двора на къщата ми. Изведнъж обаче машината подскочи в ръцете ми, падна върху мен и ми сряза челото и носа. Рукна кръв, затова излязох на улицата да търся помощ. Съседка ме видя и веднага извика линейка. Докторът от линейката първо се обади в друга спешна болница, но от там явно му отговориха, че не шият носове и тръгнахме към ИСУЛ. Много съм доволен от лечението и отношението, които получих в Клиниката по УНГ болести на ИСУЛ. Аз съм на 73 г. и за първи път влизам в болница. В момента се чувствам много добре, нямам никакви проблеми с носа“, разказва 73-годишният К.А., който още не може да се отърси от преживения ужас.

Животоспасяващата операция продължава цели 5 часа, през които лекарите, с помощта на резорбируеми конци, съединяват милиметър по милиметър разкъсаната тъкан.

"Всичко беше разкъсано – носната преграда, ноздрите, конхите. Имаше голямо парче липсваща тъкан“, спомня си д-р Маринов. Това налага лекарите да направят пластика на носа с остатъчната тъкан. "Притеснявахме се дали ще се захване пластиката, защото самата тъкан беше посиняла и не беше ясно дали ще бъде витална“, обяснява младият УНГ специалист.

Затова пациентът е поставен на двойна доза антибиотик, а превръзките му се сменят по два пъти на ден, за да се види дали тъканта ще порозовее.

"Имаше голям риск операцията да се окаже неуспешна, но пък ако не бяхме опитали, това означаваше човекът със сигурност да загуби носа си. Той е и с диабет, което също утежнява процесите на зарастване. Бонус е, че лицето е много кръвоснабдено и такива пластики са една идея по-осъществими в областта на лицето“, анализира д-р Маринов.

Той благодари за чудесно свършената работа и на екипа на Спешна помощ, който е направил много стегната превръзка на лицето на К.А. и това е позволило, въпреки огромната кръвозагуба, той да бъде успешно транспортиран в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“.

"Колегите са постъпили много професионално. Овладяли са на място ситуацията, след което веднага ни звъннаха, че карат към нас много тежък случай. Това ни позволи бързо да свикаме екип, който при пристигането на линейката беше готов и буквално пое пациента още от рампата“, спомня си младият лекар.

"В университета никой не те подготвя за такива ситуации. Импровизираш, на базата на прочетеното, и на знанията, която имаш. Трябва също малко кураж. Ако не го бяхме оперирали, щеше да остане без голяма част от носа си“, разсъждава 30-годишният д-р Мариов, който има успешно защитена специалност по Отоларингология.

Днес резултатът от труда му е повече от впечатляващ. Носът на К.А. е напълно възстановен и проходим. Дори белезите са станали почти незабележими.

"Фактът е, че човекът дойде без нос, а си тръгна с такъв. Аз съм много щастлив. В моменти на трудности, като се сетиш, че има и такива пациенти, на които си помогнал, това ти дава сили да продължиш напред“, убеден е д-р Маринов.

А за пострадалия пациент остава поуката, че с уреди като моторната резачка, шега не бива. И възродената надежда в младите лекари на България. "Това момче, толкова млад, а абсолютно хладнокръвен, и толкова знаещ. Възхитен съм от него. Убеден съм, че един ден ще стане професор, за когото ще се говори, ще видите!“, сигурен е 73-годишният К.А.